Що се отнася до разпространението на конспиративните теории, Twitter беше максимално жизнеспособен продукт много преди Илон Мъск да плати $44 милиарда за социалната платформа. Но веднага след като пое волана, Мъск премахна много от предпазните колани, които Twitter беше поставила, за да овладее "лудостта на конспирациите", пише Business Insider.

Антиваксърите използваха колапса на спортист по време на игра, за да съживят абсурдните си твърдения, че ваксините срещу Covid-19 убиват хора. (Те не го правят.) Журналисти на свободна практика завъртяха дълги теми, за да покажат, че Twitter тайно е подкрепял демократите през 2020 година. (Не е така.) Самият Илон Мъск намекна, че нападението срещу съпруга на Нанси Пелоси е извършено от ревниво гадже. (Не е вярно.)

Като червена нишка, свързваща изрезки на гигантската бяла дъска на Twitter, конспиративните теории се разпространиха надлъж и нашир. Повече от половината американци вярват в поне една история за тайна Кабала, която влияе на световните събития. Впрочем, голяма част от българите също.

Някои теории на конспирацията са по-правдоподобни от други; някои дори са се оказвали и верни. Но повечето - от класики като фалшивото кацане на Луната, до нови безумия като 5G клетъчни кули, причиняващи Covid-19, противоречат на науката и логиката.

И докато социални мрежи като Twitter и Facebook могат да помогнат за метастазирането на теориите на конспирацията, остава един фундаментален въпрос: защо някои хора се хващат на подобни неща, а други не? И това често не зависи от интелекта и образованието.

Учените отдавна са достигнали до някои отговори. Личностните черти, известни като "тъмната триада" - това е нарцисизъм, вид психопатия и склонност да виждаме света в черно-бели краски, играят съществена роля. Политическите убеждения, особено склонността към политиците-популисти, също. Личните пристрастия, като вярването само на доказателства, които потвърждават само това, което "вие мислите", също правят хората по-уязвими.

Новата теория

Според ново изследване не невежеството е това, което прави хората най-склонни да се поддадат на конспиративното мислене, социалната изолация или психичните заболявания. Оказва се, че това е много по-разпространена и досадна странност на личността: прекомерната самоувереност.

Колкото повече мислите, че по принцип и винаги сте прави, толкова по-вероятно е да вярвате на конспиративни теории, независимо от доказателствата. Това би било достатъчно лошо, ако се отнасяше само за онзи ваш братовчед, който винаги знае всичко и когото виждате на всяка семейна сбирка.

 

Но като се има предвид как и политиката, и бизнесът възнаграждават вярата в собствения гений, новините са много по-лоши. Някои от тези хора, за които тази научна хипотеза предвижда, че са най-склонни към конспиративно мислене, често имат и най-големите мегафони. Като един бивш президент, който вярва, че никога не греши и един главен изпълнителен директор, който смята, че производството на скъпи коли го превръща автоматично в най-големия визионер на света. Вероятно се сещате за кого става дума.

Би било по-добре или поне щеше да е по-успокояващо, ако теориите на конспирацията се подхранват от по-необразовани и наивни хора, а не от егоцентрични, богати и влиятелни хора. Защото арогантността, както историята многократно ни е показвала, е много по-трудна за изкореняване от глупостта.

Имайте вяра в себе си (но не твърде много)

Преди около десетилетие, когато известният американски психолог от Йейлския университет - Гордън Пеникук, искаше да изучава конспиративното мислене, една малка, но мощна група от хора се събра, за да го спре. Не, че те бяха конспиратори. Просто тогава хората, които одобряваха проучвания и отпускаха пари, не смятаха, че "подозрителни теории" - неща, които науката може и без това лесно да опровергае, както прави с астрологията или паранормалните явления - заслужават сериозно финансиране.

Така или иначе, предупредителните знаци, че теориите на конспирацията са сериозна заплаха, датират доста назад във времето. Голяма част от днешния антисемитизъм може да бъде проследен назад до един фалшификат от 19-и век, който претендира, че описва тайна среща на еврейска Кабала, известна като Старейшините на Сион (фалшификат, базиран отчасти на още една антисемитска теория на конспирацията от Великобритания през 1100 година и възобновен от индустриалеца Хенри Форд през 20-те години на миналия век).

През 1962 година историкът Ричард Хофстадтер предупреди срещу опасностите от това, което той нарича "параноичен стил" на американската радикална десница и нейното използване на страховете на хората за привличане на подкрепа.

И до днес повечето учени смятат, че теориите на конспирацията не си заслужават времето, защото чудаци, които свързват убийството на Кенеди с извънземни рептили така или иначе винаги ще има.

Чудаците, които започнаха да набират позиции

Те твърдят, че Бил Клинтън е убил Винс Фостър. Джордж У. Буш е знаел предварително за атаките от 11 септември. Барак Обама не е роден в САЩ. Вярата в безпочвени теории може да доведе до действително насилие - изгаряне на кули за мобилни телефони, "заради онова нещо с Covid-19", или атака на Капитолия, защото "Уго Чавес фалшифицира изборите в Америка".

По времето на бунта от 6 януари Пеникук вече се е насочил към задълбочено изучаване на конспирацията. Все още не е съвсем ясно дали днес повече хора вярват в теориите на конспирацията в сравнение с миналото. Може би просто има много теории, на които да се вярва. Но изследователите до голяма степен са съгласни, че лудите идеи играят много по-значима роля в политиката и културата и имат куп хипотези за това какво се случва.

Хората, които вярват в конспирации, обикновено са по-догматични и не могат да се справят добре с противоречията на заобикалящата ни среда. Те не са непременно нито луди, нито лоши хора, просто обикновено са малко по-антисоциални.

"През по-голямата част от 70-те години на 20 век 80%, забележете - 80 на сто, вярваха, че Кенеди е бил убит, вследствие на заговор", казва Джоузеф Ушински - политолог от университета в Маями.

"Бихме ли казали, че всички тези хора са били глупави, необразовани, или че са имали сериозен психологически проблем? Разбира се, че не."

Което ни навежда на въпроса с прекаленото самочувствие.

 

Прекалената самоувереност

Пеникук и неговите сътрудници са търсили начините, по които интуицията може да подведе хората. Те предполагат, че податливите на конспирации хора много често са доста...мързеливи. Повечето от тях не си правят труда да направят собствено проучване по даден казус, а просто решават да вярват само на вече "сготвени" неща, които потвърждават първоначалното им заключение - "че има нещо гнило в Дания".

Прекомерната увереност в собствената преценка за нещата, които се случват около нас, също допринася човек да стане жертва на фалшиви новини и конспиративни теории. Понякога, разбира се, хората имат право да се доверяват на себе си - след близо две десетилетия в журналистиката, например, имам право да съм уверен в способността си да пиша бързо.

Бейзболен играч? Шимпанзе? Кликнете върху квадратчето!

Съществува и нещо, което е известно като "предразположена" свръхувереност - чувството на човек, че е просто практически перфектен във всяко отношение. Как екипът на учения от Йейл направи разликата? Решението им беше доста хитро. Те показаха на повече от 1000 души набор от 6 изображения, замъглени до неузнаваемост, като след това попитаха субектите какви са снимките.

Какво е това на размазаната снимка - бейзболен играч или шимпанзе? Кликнете върху правилното квадратче. Авторите на анкетата принуждават участниците да гадаят. След това ги молят да оценят сами колко добре са се справили с теста. Хората, които си мислеха, че са успели, бяха именно "самоуверените".

"Понякога имаш право да си самоуверен, но в този случай нямаше причина хората да бъдат такива" коментира Пеникук, който открива, че прекомерната самоувереност кореспондира значително с вярата в теориите на конспирацията.

"Това е нещо, което е фундаментално. Ако имате действителна, основна, генерализирана свръхувереност, това ще повлияе на начина, по който оценявате нещата в света", подчертава психологът.

От вашия братовчед до американската крайнодясна конгресменка Марджъри Тейлър Грийн, изглежда, че всеки конспиратор споделя една обща черта: самоуверена убеденост в собствената си безпогрешност. Наистина така звучи Доналд Тръмп винаги, когато си отвори устата. Вътрешни сметки от ръководството на Илон Мъск в Twitter предполагат, че той също може да страда от подобни заблуди.

 

"Това често се случва с тези наистина богати, могъщи хора, които някак се провалят по пътя си нагоре", казва Джо Витриол - психолог от университета Лихай, който е изучавал начина, по който хората надценяват собствения си опит.

"Мъск не работи в среда, в която той носи отговорност за грешките, които прави, или в която другите критикуват нещата, които той казва или прави.

Епидемия от прекомерна самоувереност

Пеникук не е първият изследовател, който предлага връзка между самочувствието и вярата в подозрителни теории. Всеки, който е присъствал на корпоративна среща, е изпитавал ефекта на Дънинг-Крюгер - начинът, по който тези, които знаят най-малко, са склонни да приемат, че знаят най-много.

А проучванията на Vitriol и други са открили връзка между конспиративното мислене и илюзията за дълбочина на обяснението - когато хора, които притежават само повърхностно разбиране за това как работи нещо, надценяват знанията си. Но това, което прави откритието на Пеникук значимо, е начинът, по който обхваща всички различни вкусове на конспираторите.

Може би някои от тях смятат, че техният опит в дадена област се простира до опит във всичко. Може би други наистина вярват в теориите на конспирацията, които разпространяват, или просто не могат да си направят труда да ги проверят. Може би те определят "истината" като нещо, в което хората не могат да бъдат убедени, вместо като нещо обективно и достоверно. Тези хора се доверяват на интуицията си, въпреки че понякога не трябва. Прекалената самоувереност може да обясни всичко.

А защо теориите на конспирацията са станали толкова широко приети? Именно прекалено самоуверените хора често са тези, които разполагат с много пари и с микрофон. Това не им дава само средствата да разпространяват безпочвените си твърдения за това, че демократите в САЩ управляват международна мрежа за сексуален трафик на деца от мазето на пицария или че историята с убитите деца в началното училище "Санди Хук" е измама.

Тяхната трибуна ги свързва с публика, която споделя и се възхищава на прекомерната им арогантност. За много хора по света прекаленото самочувствие на Мъск или Тръмп не е грешка. Това е функция.

И все пак, не винаги е неразумно да вярваме в на пръв поглед опасни и невероятни твърдения. Правителството на САЩ наистина отказа медицинско лечение на чернокожи мъже в процеса Тускиги. Ричард Никсън наистина е прикрил опит за кражба с взлом в хотел Уотъргейт. Джефри Епстийн наистина е принуждавал момичета да правят секс с неговите могъщи приятели. Международните петролни компании наистина криеха колко много знаят за изменението на климата.

Истината е, че разграничаването между правдоподобни и неправдоподобни теории на конспирацията не е лесно. И може да сме по-склонни да повярваме именно в неправдоподобните, когато те се изричат от хора, на които имаме доверие.

Проблемът с теориите на конспирацията, с дезинформацията и с фалшивите новини е дълбок и може да се окаже много по-труден за разрешаване, отколкото това просто да променим един или два алгоритъма на социалните мрежи. Как ще коригираме прекаленото самочувствие? Хората, които са прекалено уверени не смятат, че в тях има проблем, който трябва да бъде коригиран.

"Все още не съм измислил решение за това", казва Пеникук. И ние не сме./money.bg