Ролята на кортизола в регулацията на имунния отговор

Още от малки знаем, че като сме болни, температура се вдига вечер. Приели сме го и не го подлагаме на анализ. Като онези неща, които времето пренася от поколение на поколение като местен фолклор. Дори да сме се чувствали добре през деня, в родителите ни често е присъствал онзи тревожен поглед, когато са пристъпвали към нас с термометър в ръка. Дали пак ще вдигне? В отговорът на този въпрос се крие почти цялата философия на домашното лечение - ако не вдигне, значи започва да се оправя.

Разбира се, тези изводи често са верни, но обратното - наличието на температура, не значи, че болестта е в застой. Нито присъствието на останалите симптоми, свързани с вирусни причинители. А какво да кажем за симптомите на хроничните заболявания, които също се усилват вечер? Явно причината не е в "естествения" ход на болестта, а в нещо далеч по-прозаично и физиологично.

Логиката, която ни подвежда

Интуитивно мислим, че ако вечер се влошаваме, значи инфекцията напредва. Само че при повечето остри вирусни инфекции вечерното засилване на симптомите не е знак за ускоряване на болестта, както и при хроничните заболявания то рядко означава реално влошаване. И в двата случая вечерният пик на симптомите по-скоро отразява начина, по който тялото регулира възпалението, болката и сетивната чувствителност през денонощието, отколкото динамиката на самото заболяване. Причината е, че човешкият организъм не поддържа едно и също ниво на регулаторна активност през целия ден - имунната, нервната и хормоналната система се пренастройват според денонощния ритъм, което прави симптомите по-осезаеми именно вечер.

Но как става това?

Отговорът не е в един-единствен механизъм, а в начина, по който няколко системи разпределят ролите си през денонощието. И ако трябва да посочим фигурата, която координира този процес, това е кортизолът.

Кортизолът често е представян като "хормон на стреса", но в действителност е по-скоро анти-стрес хормон - хормон на регулацията. Той не създава стреса, а помага на организма да се справи с него, като координира реакциите между имунната, нервната и сърдечно-съдовата система. Нивата му не са постоянни през деня, а следват ясно изразен денонощен ритъм, с естествен пик в ранните сутрешни часове и постепенно понижаване към вечерта. Ролята на кортизола е да ограничава прекомерното възпаление, да повишава прага на болка и чувствителност, да стабилизира артериалното налягане и да позволи на тялото да функционира, дори когато е подложено на инфекция или друго физиологично натоварване. Когато сме активни, болни или под стрес, той се отделя в по-големи количества именно с тази регулаторна цел.

При острите вирусни инфекции неговата роля е особено ясна. През деня по-високите нива на кортизол действат като своеобразна спирачка на възпалението. Инфекцията е налице, имунната система работи, но симптомите са относително по-приглушени. Когато вечерта настъпи и нивата на кортизол физиологично спаднат, тази спирачка отслабва. Тогава имунният отговор се изявява по-открито - температурата се покачва, болките се усилват, отпадналостта става по-осезаема.

Тук отварям една скоба: Температурата не е самата болест, а част от реакцията на организма към нея. Тя не се причинява директно от вируса, (затова не е нужно да се "лекува" с антипиретици в нормални стойности до 38.5-39), а е резултат от начина, по който имунната система реагира на неговото присъствие. В този смисъл повишаването на телесната температура е елемент от защитния отговор; стратегия, чрез която организмът затруднява размножаването на вирусите и подпомага работата на имунните клетки. Затова вечерният температурен пик по-често е белег за активна и добре координирана имунна реакция, отколкото за застой или неуспешно лечение.

Разбира се, това не означава, че всяка температура е без значение. Много високите стойности - над 39-39.5°C, особено когато са устойчиви или се повлияват трудно, са маркер за по-интензивен възпалителен процес, който изисква проследяване и адекватна медицинска оценка. Тук целта вече не е да "помагаме" на имунната система като не я сваляме, а да предпазим организма от прекомерно натоварване.

От значение е и динамиката на температурата в хода на инфекцията. Ако тя се покачва паралелно с влошаване на общото състояние, засилване на болките, изразена отпадналост или поява на нови симптоми, това е сигнал, че процесът не протича гладко и е необходима допълнителна преценка. Не самата температура е водеща, а контекстът, в който тя се появява. Затварям скобата.

При хроничните заболявания обаче картината е различна, макар вечерният ефект да изглежда сходен. Тук не става дума за остър имунен взрив, а за продължително натоварване, при което организмът ежедневно компенсира. През деня кортизолът, заедно с нервната система, поддържа този крехък баланс и болката, сковаността или другите симптоми са все така налични, но по-добре контролирани. Вечер, когато регулаторната активност естествено намалее, този контрол отслабва и то не защото възпалението внезапно се усилва, а защото ресурсът за удържане се изчерпва.

Така при острите инфекции вечерта е моментът, в който имунната система поема инициативата, а при хроничните - компенсацията отстъпва. Различни процеси, но една и съща биологична логика, която стъпва върху това, че тялото не работи с еднаква сила през цялото денонощие.

Кога вечерното обостряне на симптомите не е нормално?

Вечерното обостряне на симптомите най-често е част от нормалния ритъм на боледуване и само по себе си не е повод за тревога. Има обаче ситуации, в които то заслужава повече внимание. Това са случаите, в които обострянето не остава ограничено само до вечерните часове, а е съпроводено от постепенно и осезаемо влошаване на общото състояние.

Ако към вечерния пик се добавят нови симптоми, ако болката или отпадналостта стават все по-трудни за овладяване, или ако температурата продължава да се покачва без тенденция към стабилизиране, това вече не е просто израз на денонощната динамика. В тези случаи е важно да се гледа не отделният момент от деня, а цялостната картина и нейното развитие във времето.

Най-сигурният ориентир не е дали симптомите се обострят вечер, а дали между отделните дни има усещане за постепенно възстановяване. Когато такова липсва, вечерният час губи значението си и е разумно да се потърси медицинска оценка./Dir.bg