Откритите на скалното плато изсичания свидетелствата, че там са се извършвали ритуали. Идеята на проучванията е да се разбере през кои периоди и кога най-рано се е използвало светилището. Ще се търси повече информация и факти и за самите ритуали.

От направените два сондажа и на база събраните данни и керамични находки може да се направят предположения, че обектът е от времето на каменно-медната епоха - 5 000 г. преди Христа.

Уникалното тракийско светилище Белинташ е паметник от национално значение. То се намира на около 30 километра от Асеновград, в средата на каменна чаша. Риолитната скала е висока 1 260 метра, а площта й е 5 декара.

В конфигурацията на скалните ямки съвременните астрономи виждат съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Слънцето и луната се отразяват във водите на двата кладенеца в определени дати от годината.

В началото стои една библейска легенда, която се предава от поколение на поколение. Според нея до Белинташ са стигали водите на Потопа и на неговите "халки" е бил привързан Ноевият ковчег.

Скалният феномен Белинташ е доказано племенно светилище на Бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий. Древните летописи разказват, че преди векове за Белинташ се водили дълги войни между беси и одриси. /Дарик радио