Един от бащите на AI постави под съмнение пътя към изкуствен общ интелект (AGI), сравним с човешкия

Бившият главен учен по изкуствен интелект на Meta Ян Льокун отново постави под съмнение идеята, че сегашните големи езикови модели могат сами да доведат до създаването на изкуствен общ интелект (AGI), сравним с човешкия.

В публикация в X Льокун заяви, че все повече хора осъзнават ограниченията на модерния AI.

"Хората започват да разбират, че AI системите са много далеч от човешкия интелект и способността за учене", пише той.

Според него сегашните модели компенсират липсата на здрав разум, разбиране за реалността и ограничените способности за планиране чрез "натрупването на огромни количества декларативно знание".

Ян Льокун е сред най-влиятелните фигури в развитието на съвременния изкуствен интелект. Френският учен е един от пионерите на дълбокото обучение и невронните мрежи. През 80-те и 90-те години той разработва конволюционните невронни мрежи. Тази технология стои зад разпознаването на изображения, видеоанализите и част от модерните AI системи.

Льокун работи в Bell Labs, а по-късно става професор в Нюйоркския университет. От 2013 до 2025 година той е главен AI учен на Meta и ръководи изследванията на компанията в сферата на изкуствения интелект.

През 2018 г. заедно с Джефри Хинтън и Йошуа Бенджио получава наградата "Тюринг", често наричана Нобелова награда за компютърни науки, заради приноса си към развитието на дълбокото обучение.

За разлика от много компании в AI индустрията, Льокун многократно заявява, че големите езикови модели, или LLM, няма да бъдат достатъчни за достигане на AGI.

Според него тези системи са силни основно в области, в които самият език е основа на разсъждението - например математика и програмиране. Той признава, че моделите могат да решават задачи, да доказват теореми и да пишат код, но не ги определя като истински креативни математици, софтуерни архитекти или учени.

"Тяхната роля е да помагат на хората да създават", смята Льокун.

Той неведнъж е критикувал идеята, че просто увеличаването на размера на езиковите модели ще доведе до изкуствен интелект на човешко ниво. Ученият твърди, че на AI системите им липсва разбиране за физическия свят, причинно-следствените връзки и способността за дългосрочно планиране.

Вместо това Льокун залага на т.нар. "световни модели". Това са модели, които учат чрез наблюдение на реалния свят, видео и взаимодействия с околната среда.

По думите му в рамките на следващите 12 до 18 месеца може да се появи "общ метод за обучение на йерархични световни модели". Идеята е тези системи постепенно да изградят по-дълбоко разбиране за реалността и впоследствие да се използват в роботика, медицина и автономни машини.

Крайната цел според него е създаването на "универсален световни модели", който да разбира как функционира светът, а не просто да предсказва следващата дума в изречение.

Тази позиция поставя Льокун в различен лагер спрямо голяма част от AI индустрията, която вярва, че AGI може да бъде постигнат чрез все по-големи езикови модели и мащабиране на изчислителните центрове зад тях.

От 2025 година Льокун оглавява своя стартъп за изкуствен интелект, наречен Advanced Machine Intelligence Labs. Фирмата е базирана в Париж и вече е набрала начален капитал от 1 милиард долара или около 890 милиона евро. Те ще се използват за изследвания и разработки, като Advanced Machine Intelligence Labs ще остане лаборатория без комерсиален продукт в близките години.