Пекин чертае прагматична алтернатива на стремежа на Силициевата долина към изкуствен свръхинтелект

САЩ харчат милиарди долари и изразходват гигавати енергия в желанието си да изпреварят Китай в следващия еволюционен скок на изкуствения интелект — постигането на свръхинтелект. Според застъпниците на този подход, това постижение е сравнимо с атомната бомба и може да промени световния ред. Китай обаче води различно състезание, пише "Уолстрийт Джърнъл".

Откакто OpenAI пусна ChatGPT преди близо три години, Силициевата долина излива огромни средства в търсене на "светия граал" на AI: изкуствен общ интелект (AGI) или изкуствен свръхинтелект, който да се изравни или надмине човешкото мислене.

Ентусиастите твърдят, че това ще даде на САЩ непреодолими военни предимства, ще помогне за лечението на рак и решаването на климатичните промени, както и ще премахне нуждата хората да вършат рутинни дейности като счетоводство или обслужване на клиенти.

В Китай, за разлика от това, лидерът Си Дзинпин напоследък почти не говори за AGI. Вместо това той настоява технологичната индустрия на страната да бъде "силно ориентирана към приложения" — изграждане на практични, евтини инструменти, които повишават ефективността и могат лесно да се продават. Пекин предвижда изкуственият интелект да стане по-евтин и да навлезе във все повече сфери - но без да се отдалечава от същността си на по-сложен алгоритъм.

Разминаването във визиите представлява директен залог със значими последици. Ако Китай сбърка, може да изостане сериозно от САЩ в най-важната технология на XXI век. Но ако AGI остане далечна мечта, както смятат все повече хора в Силициевата долина, Китай ще има шанс да изпревари съперника си, като извлече максимума от съществуващия AI и разпространи приложенията му по света.

Вече в Китай местни AI модели, подобни на този, който захранва ChatGPT, се използват за проверка на кандидатстудентски изпити, подобряване на прогнозата за времето, разпращане на полиция и консултиране на фермери за сеитбата.

Университетът Цинхуа — китайският еквивалент на MIT — открива болница с AI, където лекари ще работят заедно с виртуални колеги, въоръжени с най-новите медицински данни. Интелигентни роботи вече се внедряват в автомобилни "тъмни фабрики", където автоматизацията излиза на нови висини. AI се използва все повече и за качествен контрол в текстилните фабрики.

"Те възприемат AI не като нещо за бъдещето, а като възможност за ползване тук и сега," казва Джулиан Гевирц, бивш съветник по национална сигурност в администрацията на Байдън.

Разбира се, и американските компании разработват практични приложения. AI се интегрира в смартфони, консултантски фирми използват AI агенти за изготвяне на презентации и резюмета на интервюта, други — за разработка на лекарства и оптимизация на доставки.

Разликата е, че докато САЩ до голяма степен оставят индустрията сама да се развива, Пекин задейства целия държавен апарат.

През януари централното правителство създаде фонд за AI инвестиции от 8,4 млрд. долара, насочен към стартъпи. Оттогава местни власти и държавни банки пуснаха собствени програми за финансиране, а градове приеха планове за развитие на AI като част от кампанията "AI+".

Във вторник китайският кабинет обяви още по-широки амбиции — интеграция на AI в науката, технологиите и индустрията, за да "подкрепи цялостно" икономическото развитие до 2030 г.

Китай също активно прегръща отворените модели с отворен код, което улеснява и поевтинява изграждането на бизнеси около тях. Това помага на китайския AI да се разпространява глобално, принуждавайки Силициевата долина да следва примера.

Мечти за AGI

Това е различно от амбициите на много от най-големите американски компании, които вярват, че машини, надминаващи човешкия интелект, ще революционизират науката, ще открият нови области за изследване и ще трансформират армията.

Някои прогнозират, че свръхинтелект може да се появи още през 2027 г. Meta, Google и OpenAI харчат колосални суми в надпревара за таланти, центрове за данни и енергийни ресурси.

Комисия в Конгреса дори предложи "проект Манхатън" за AGI, за да гарантира, че САЩ ще победят. Тръмп дори обяви кампания за инвестиции от 500 милиарда долара в нови центрове за данни, които да захранят свръхинтелекта.

Но през август дългоочакваният GPT-5 на OpenAI, който компанията представяше като голяма крачка към AGI, разочарова мнозина. Сам Алтман призна трудния старт и започна да понижава "градусите на ентусиазма" около AGI, предупреждавайки за възможен инвестиционен балон.

И други титани на Силициевата долина започнаха да се колебаят, допускайки, че подходът на Китай може да е по-разумен.

"Не е ясно колко скоро може да се постигне AGI," написаха бившият шеф на Google Ерик Шмит и анализаторката Селина Сю в New York Times. "Фиксирайки се единствено върху тази цел, рискуваме да изостанем от Китай, който далеч по-малко се стреми да създаде AI, надминаващ човека, и много повече — да използва наличните технологии."

Прагматичен подход

Ентусиазмът на Пекин към практични приложения е видим в Сюнан — изцяло нов град, изграден по визия на Си Дзинпин, на два часа южно от Пекин.

През февруари градът представи аграрeн AI модел, създаден от китайския стартъп DeepSeek, който съветва фермерите за избор на култури, засаждане и борба с вредители.

Местната метеорологична служба използва DeepSeek за по-точни прогнози, а полицията — за анализ на сигнали и реакции при спешни случаи.

Горещата линия 12345 за граждански въпроси използва AI, за да сортира и насочва огромния поток от запитвания.

Голяма част от държавните инвестиции отиват за изграждане на центрове за данни — по-малки от американските гиганти, тъй като китайските компании са ограничени от санкциите върху високотехнологични чипове.

"Оставяш лидера — в случая САЩ — да поеме цената на експеримента, а после ставаш бърз последовател или оптимизираш внедряването," казва Джефри Дин, професор в George Washington University.

Разбира се, компании като Alibaba и DeepSeek също заявиха интерес към AGI. А някои анализатори смятат, че Китай прикрива част от амбициите си.

"Възможно е Си в даден момент да реши по-агресивно да гони AGI, но ще го направи предпазливо, с много защити," смята Кендра Шефър от Trivium China. "Това е едно от най-рискоизбягващите правителства в света."

Подобно на интернет, който премина през дот-ком краха и дългогодишно развитие, преди да преобрази икономиката, може да минат десетилетия, преди да стане ясно кой печели в AI надпреварата.