Д-р Босев: Ендометриозата не е императивна пречка да се забременее

Ендометриозата е патологично състояние, при което тъкан, подобна на ендометриума на матката, се открива и в други части на тялото, дори в мозъка. Засегнати са предимно жени в репродуктивна възраст и макар и често, състоянието на ендометриоза не винаги означава наличието на ендометриум в отдалечени структури. Всеки случай е често индивидуален и според него - и терапевтичния подход.

Месец март е посветен за борба с ендометриозата, по-популярен като Endomarch. Инициативата е световна и обхваща над 100 организации в над 60 държави. Фондация "ЕндоМарч България" е посланик на глобалното движение EndoMarch Worldwide в подкрепа на близо 200 милиона жени по света, страдащи от ендометриоза. Д-р Дориан Босев - акушер-гинеколог в СБАЛАГ "Майчин дом" е председател на Фондацията с 25-годишен опит и множество отличия. През 2008 г. д-р Босев специализира в Центъра по специална минималноинвазивна и роботизирана хирургия в Университета Станфорд. Отличен е с наградата "CARLO ROMANINI" на Американската асоциация по гинекологична лапароскопия (AAGL) за постигнати високи резултати в ендоскопското лечение на ендометриоза. Връща се в България, за да предаде своя опит и даде шанс на много български жени да направят най-доброто за себе си в контекста на тази патология. Дори да бъдат напълно излекувани.

С д-р Босев разговарям за същността на ендометриозата, за терапевтичните решения, прогнозите и риска от безплодие.

Д-р Босев, какво представлява ендометриозата?

Ендометриозата е хронично възпалително забол яване, което засяга жените в репродуктивна възраст. Приблизително около 10-15% от всички жени имат ендометриоза или 1 от 10 жени страда от това заболяване.

Болестта се характеризира с наличие на ендометриум - тъканта, която покрива маточната кухина - извън кухината.

По време на месечния цикъл ендометриумът се подготвя за забременяване и когато това не се случи, тази тъкан се изхвърля навън чрез менструацията. Когато някъде другаде в тялото има същата тази тъкан или подобна на нея, тя се подлага на абсолютно същите промени, подобно на ендометриума в матката, само че няма къде да се изхвърли и това води до възпалителна реакция, сраствания и натрупване на тъканта на това място.

По своята същност ендометриозата е доброкачествено заболяване, но в същото време е и инвазивно, тоест колкото по-рано се диагностицира, толкова по-рано ще се лекува, възпрепятствайки развитието му.

Как ендометриални клетки от матката достигат до съседни, и дори до много отдалечени органи?

Има различни теории за това как възниква ендометриозата. Една от тях е свързана с ретроградна менструация. Това е явление, при което се наблюдава рефлукс на менструална кръв от маточните тръби към перитонеалната кухина. Когато попадне в коремната кухина, ендометриозата може да се разпространи по съседство до всички органи в кухината, както и до черния дроб, диафрагмата, а през нея и в белия дроб.

Друга теория, наречена метапластична, асоциира способността на париеталния епител да се диференцира в ендометриален под действие на растежни фактори и цитокини. Ендометриални клетки могат да се "придвижат" по кръвен или лимфен път извън матката. Тази теория се нарича метастатична. Има и хормонална, която е свързана с повишени нива на естроген и ниски на прогестерон. Тъй като стана дума, че ендометриозата е възпалително заболяване, в организма се наблюдават повишени нива на специфични интерлевкини, които активират макрофагите и водят до системна възпалителна реакция. Тази теория е имунологичната.

Има ли симптоми заболяването или се открива случайно?

Разбира се, че може да има изразена клинична картина, но в повечето случаи пациентките могат и да нямат оплаквания. Най-честите симптоми на еднометриозата са свързани с болезнена и обилна менструация, болка при уриниране, болки по време на полов акт, хронична тазова болка. На практика симптомите зависят от това къде е позиционирана ендометриозата и от там се определят и симптомите на заболяването.

Има ли рискови фактори или рискови групи за появата на ендометриоза?

Има най-разнообразни фактори, но това са най-често жени, при които менструацията е по-дълга от 7 дни; жени, при които цикълът е по-кратък от 28 дни; жени в репродуктивна възраст; но най-вече жени между 30 и 40 годишна възраст.

Разбира се, ендометриозата може да се срещне и при много млади момичета, дори и под 10-12 годишна възраст. Други рискови групи са жени, които не са раждали. Възможно е да има и фамилна обремененост. Факторите могат да бъдат най-разнообразни, но не са строго специфични.

Има ли връзка репродуктивното здраве с ендометриозата?

Има, и тя е значителна. Между 30 и 50 % от жените, които страдат от ендометриоза, имат репродуктивни проблеми, защото при жени, които имат ендометриални кисти на практика се намаляват овариалния резерв и антимюлеровия хормон. Когато кистите са по-големи, тази редукция е по-голяма, а още по-голяма става, когато кистите са двустранни.

От друга страна ендометриозата води до сраствания, които могат да възпрепятства придвижването на сперматозоиди през маточната тръба или обратното - когато имаме оплодена яйцеклетка, тя да не може да се върне в матката и да се имплантира. Самата рецептивност на матката също се намалява, а отделно от това, ендометриозата може да доведе до хормонални и автоимунни заболявания, които да попречат на фертилитета.

Какви ползи за пациентките носи ранното откриването на ендометриозата?

По-ранното откриване води до по-добро лечение, защото заболяването не е толкова инвазивно, когато се открие по-рано, а и ние ще го излекуваме по-лесно.

В зависимост къде се намира ендометриозата навлиза в тъканите, инфилтрира ги и от една повърхностна форма може да се развие до дълбока ендометриоза.

Открива ли се ендометриозата при ехографски рутинен преглед? Какво да посъветваме жените от рисковите групи?

За да може да бъде по-рано открито това заболяване и като протекция, е важно жените да правят редовно профилактични годишни прегледи, но е и важно да се знаят симптомите. Голяма част от лекарите не мислят за това заболяване, а човек вижда това, което знае... Много важно е ние лекарите винаги да мислим за ендометриозата, защото това е сериозно заболяване с потенциални тежки последици.

Възможно ли е симптоматиката на ендометриозата да бъде объркана с друго състояние и да се неглижира?

Много е важно къде е ендометриозата. Тя е многолико заболяване в зависимост от това къде се намира. Няма орган в човешкото тяло, който да е застрахован от ендометриоза. Най-често се открива в малкия таз, обхваща яйчници, маточни тръби, матка. Но може да обхване пикочния мехур, което да даде споменатите симптоми при уриниране. Възможно е да засегне уретера и това доведе до задръжка на урина, дори да се изгуби бъбречната функция.

Клиничната картина ще се прояви в зависимост от това къде е ендометриозата. Както вече споменах, ендометриоза може да има в черния дроб, диафрагмата, белия дроб, дори и мозъка.

Лечима ли е ендометриозата?

За съжаление, не винаги е лечима. Стремежът е, когато се лекува, да не се оставя остатъчна болест.

А как се лекува?

Има два метода. Медикаментозният, който е по-скоро симптоматичен, включва нестероидни противовъзпалителни или хормонална терапия, която отново не лекува проблема в дълбочина. Може да кажем, че златният стандарт за лечение на ендометриозата е хирургичното лечение и по-специално, лапароскопското минимално инвазивно лечение, не защото е панацея, а защото има много предимства: по-бързо възстановяване, по-малка нужда от аналгетици, по-бързо пациентът се връща към нормалния си начин на живот, по-малко инфекциозни усложнения и по-малко сраствания.

При този метод голямото предимство за лекаря и респективно - за пациента, е, че се вижда по-добре, а който вижда по-добре, по-добре диагностицира и по-добре лекува. На практика с лапароскопа ние можем да видим лезии, които с просто око никога няма да забележим. Така след интервенцията вероятността да има остатъчна болест намалява драстично. Тези данни са подкрепени от редица проучванията, които показват, че след адекватно лапароскопско лечение рецидивите намаляват, броят на спонтанните бременности се увелича и болковата симптоматика се повлиява изключително добре .

Общоприето е схващането, че ендометриозата рецидивира. Това вярно ли е?

Зависи от подхода, от това дали лекуваме медикаментозно или хирургично. Например, ако само аспирираме една шоколадов ендометриозна киста, със сигурност тя ще рецидивира. Ако направим деструкция на капсулата на кистата, пак е възможно да рецидивира. Ако т.нар капсула бъде премахната, вероятността за рецидив е по-малка, ако навсякъде в малкия таз, където работим или в органите, където е разположена ендометриозата тя се отстрани, възможността за рецидиви рязко намалява.

Как влияе бременността на ендометриозата?

Въпреки че връзката между репродуктивното здраве и ендометриозата е значителна и голяма част от жените с ендометриоза имат репродуктивни проблеми, ендометриозата не е императивна пречка да се забременее. Когато една жена е бременна, тя няма менструация. Това състояние не позволява на ендометриозата да нараства и да се развива. Един от механизмите на действие на вид медикаментозно лечение е именно спиране на менструалния цикъл, но при бременност това се случва физиологично.

Има ли асоциация между ендометриозата и рака на яйчниците?

Проучванията показват, че жените страдащи от ендометриоза имат по-висок риск от развитие на епителен рак на яйчника. Причината за тази корелация все още не е напълно известна.

Анелия Николова, Dir.bg

До 29 март СБАЛАГ "Майчин дом" провежда безплатни консултации на жени с ендометриоза или със съмнение за ендометриоза.