През последните години 11 растителни вида, типични само за Странджа, са намалили своята численост или напълно са изчезнали, съобщиха от природния парк. Такива са например страндажнското сапунче и тиса. Една от причините за малката популация е събирането на билки за украса или изсичането на гори, което води до унищожаване на странджанската боровинка и дъба.

От тиса са останали едва десет броя, дърветата са разположени на голямо разстояние един от друг и са мъжки екземпляри, а консервативните мерки не са възможни, казват експерти по биоразнообразие. Това показва, че естествените възможности за възстановяване на популацията му са практически нулеви, и този вид ще съществува в българската част на Странджа докато не умрат последните екземпляри.

При кримския чай незаконно се изземват индивиди, а той е с малка численост, пролетната циклама се събира за букетчета, които се продават около Първа пролет. По специален проект, който се изпълнява от ДПП „Странджа“ по оперативна програма „Околна среда”, който е тригодишен, ще бъде създаден разсадник за семенно и вегетативно размножаване на застрашените растения, която ще служи за възпроизводство на видовете.

Единадесет ще бъдат изкуствено възпроизведени и върнати в естествените им находища. Освен това по време на проекта ще бъдат разработени седем посетителски маршрута, по които ще могат да се видят точно изчезващите 11 застрашени вида. Вековните дървета ще бъдат оформени като атракции, ще бъдат заградени и поставени табели с надписи пред тях.

Част от проекта включва и създаването на експозиция „Редки и защитени видове на Странджа”. Авторите на проекта разчитат с нея да бъде подобрена информираността сред местното население за ценността на застрашените видове и тяхното опазване.

Странджанската (кавказка) боровинкa (Vaccinium arctostaphylos L.) е храст с гладка кора и широки, опадващи през зимата листа. В отделни случаи по долните клони на старите храсти и при младите фиданки, покривани от снега през зимния период, листата остават зелени и през зимата. Цветовете са розови или бели, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти май-юни.

Плодовете са ядливи, като могат да се използват за консумация в прясно и преработено състояние. Имат същите лечебни качества като плодовете на черната боровинка, разпространена във високите планини в България. Използват се при стомашни заболявания, диабет, ангина и др. Населението в Кавказ използва листата на странджанската боровинка за приготвяне на чай.

В границите на Европейския съюз видът е разпространен единствено в Странджа, във влажни и сенчести гори. Понякога се среща и в разредени горски насаждения, сечища, както и в иглолистни култури. Странджанската боровинка е включена в българския Закон за биологичното разнообразие.