Ако открием астероид от Алфа Кентавър, това би било все едно да изпратим мисия за събиране на проби от друга звездна система

Алфа Кентавър е най-близката звездна система до нашата, разположена на около 4,3 светлинни години от нас. Ново изследване предполага, че ако тази система изхвърля толкова космически материали, колкото и нашата, в Оортовия облак - леден пояс на границата на Слънчевата система - може да се намират до 1 милион космически скали с диаметър над 100 метра.

Учените, стоящи зад това откритие, прогнозират, че притокът на материали от Алфа Кентавър към Слънчевата система ще се увеличи през следващите 28 000 години, когато съседната звездна система ще бъде най-близо до нас.

"Бяхме изненадани да открием, че количеството материал от Алфа Кентавър не е напълно незначително", казва Пол Уигърт, астроном от Университета на Западен Онтарио.

"Космосът е огромен и не би било изненадващо, ако се окаже, че няма никакъв материал от Алфа Кентавър тук. Но фактът, че може да присъства в откриваеми количества, е приятна изненада", добавя той.

Уигърт и неговият колега Кол Грег, докторант в Университета на Западен Онтарио, били вдъхновени да изследват тези "извънземни нашественици" от първите известни междузвездни обекти:

• Оумуамуа - продълговат, с форма на пура астероид, който премина през вътрешната част на Слънчевата система през 2017 г.

• 2I/Борисов - комето-астероиден хибрид, открит през 2019 г.

"Ще открием още много междузвездни посетители освен "Оумуамуа" и кометата Борисов", казва Уигърт. "Нашето проучване има за цел да разбере откъде могат да пристигнат тези обекти в бъдеще."

Как Алфа Кентавър "изстрелва" астероиди в нашата система?

Алфа Кентавър се състои от три звезди - Алфа Кентавър А, Алфа Кентавър B и Проксима Кентавър, която е най-близката звезда до Слънцето.

В тази динамична система гравитационните взаимодействия между звездите и планетите разместват орбитите на по-малките обекти - астероиди, комети и космически прах.

Представете си Алфа Кентавър като мокро куче, което се отърсва след разходка през калта. Ако човек стои близо до него, ще бъде обсипан с капки вода, кал и малки камъчета. В този случай, Слънчевата система е този човек, а Оортовият облак играе ролята на яке, което улавя по-голямата част от "космическата кал".

Колко астероиди от Алфа Кентавър има в Слънчевата система?

Уигърт и Грег провели симулация на нашата система и Алфа Кентавър, която обхваща повече от 100 милиона години.

Те открили, че около 50 обекта на година могат да навлизат в най-отдалечените части на Слънчевата система.

Шансът астероид от Алфа Кентавър да се намира вътре в орбитата на Сатурн в момента е едно на милион.

Много от тези междузвездни посетители се движат твърде бързо, за да бъдат уловени от гравитацията на Слънцето, затова просто преминават през Слънчевата система, подобно на "Оумуамуа и Борисов.

Все пак, ако открием астероид, който се движи със специфична скорост и посока, това би било силен индикатор, че идва от Алфа Кентавър.

"Възможността да изучаваме материал от Алфа Кентавър е невероятно вълнуваща", казва Уигърт.

Ако открием астероид от Алфа Кентавър, това би било все едно да изпратим мисия за събиране на проби от друга звездна система - но напълно безплатно.

Следващата стъпка за учените е да анализират други близки звездни системи, за да установят колко ефективно материалът от тях може да достига до нас.

"Възможността да сравним материал от друга звездна система с този в нашата за първи път... кой знае какво можем да открием?" - завършва Уигърт.

Изследването е публикувано като предпечатна статия в arXiv и очаква рецензия.