Смята се, че двете луни са основни кандидати в системата на Уран да приютяват океани с вода в течно състояние

През 1781 г. благодарение на британския астроном от немски произход Уилям Хершел Уран става първата планета, открита с помощта на телескоп. Този студен свят - третият по големина в нашата Слънчева система, 243 години по-късно все така остава загадка. Оказва се дори, че някои от нещата, които учените са смятали, че знаят за планетата, всъщност не са верни, предават Ройтерс и БТА, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър астронъми".

Голяма част от знанията за Уран идват от данни, събрани през 1986 г., когато роботизираният космически апарат на НАСА "Вояджър 2" прави близко прелитане край планетата.

Сега обаче учените са установили, че сондата е посетила Уран в момент на необичайни условия - интензивен слънчев вятър, което е довело до погрешни наблюдения за нея, и по-специално за нейното магнитно поле.

Слънчевият вятър представлява високоскоростен поток от заредени частици (плазма), изхвърлян от горните слоеве на атмосферата на звезда. Когато източникът му е звезда, различна от Слънцето, той е наричан звезден вятър.

Авторите на настоящото изследване са направили преглед на осеммесечните данни от времето на посещението на "Вояджър 2" и са установили, че космическият апарат се е "срещнал" с Уран само няколко дни след като слънчевият вятър е "смачкал" магнитосферата му - защитния магнитен балон на планетата, до около 20 процента от обичайния й обем.

"Установихме, че условията на слънчев вятър, които са били налице по време на прелитането, се появяват само в 4 процента от случаите. Прелитането е станало по време на максималния пик на интензивността на слънчевия вятър за целия осеммесечен период", казва физикът и водещ автор на изследването Джейми Ясински от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

"Щяхме да наблюдаваме много по-голяма магнитосфера, ако "Вояджър 2" беше пристигнал една седмица по-рано", допълва ученият.

По-ранно посещение вероятно щеше да покаже, че магнитосферата на Уран е подобна на тази на Юпитер, Сатурн и Нептун - другите гигантски планети в Слънчевата система, казват изследователите. Магнитосферата е област от пространството около планета, в която доминира й магнитното поле, създавайки защитна зона срещу слънчева и космическа радиация.

Наблюденията на "Вояджър 2" оставят погрешно впечатление за магнитосферата на Уран като лишена от плазма и притежаваща необичайно интензивни пояси от високоенергийни електрони. Плазмата - четвъртото състояние на материята след твърдите тела, течностите и газовете - е газ, чиито атоми са се разпаднали на високоенергийни субатомни частици. Тя е често срещана характеристика в магнитосферата на други планети, така че ниската й концентрация, наблюдавана около Уран, е озадачаваща.

"Плазмената среда на всяка планетарна магнитосфера обикновено се формира от плазма от слънчевия вятър, плазма от всички луни, намиращи се в нея, и плазма от атмосферата на планетата", казва Ясински.

"На Уран не видяхме плазма от слънчевия вятър или от луните, а тази, която беше измерена, беше много слаба", допълва ученият.

Уран, който изглежда синьо-зелен на цвят заради метана, съдържащ се в атмосферата, съставена предимно от водород и хелий, е с диаметър около 50 700 километра. От осемте планети в Слънчевата система само Юпитер и Сатурн са по-големи от него.

Поради необичайния си наклон Уран изглежда, че обикаля около Слънцето като търкаляща се топка. Планетата има 28 известни луни и два комплекта пръстени.

Наблюденията на "Вояджър 2" показват, че двете му най-големи луни - Титания и Оберон - често обикалят извън магнитосферата. Според новото изследване те са склонни да остават вътре в защитния балон, което улеснява учените да откриват с магнитни методи потенциални океани под повърхността.

Смята се, че двете луни са основни кандидати в системата на Уран да приютяват океани с вода в течно състояние, казва съавторът на изследването Кори Кокран.

Учените са нетърпеливи да узнаят дали в океаните под повърхността на луните във външната Слънчева система има условия, подходящи за поддържане на живот. На 14 октомври НАСА изстреля космически апарат на мисия към луната на Юпитер Европа в търсене на отговори на този въпрос.