“Книга Псалтир и българската поезия” е най-новото изследване за последните години върху една от най-четените и използваните в православното богослужение книги - Псалтир. Това е една от първите преведени книги за славянския свят от светите братя Кирил и Методий. Автор на изследването е доц. Сава Сивриев, преподавател по нова българска литература във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Според него Псалтирът, като сборник с молитви, “изказани поетично”, е втъкан в много от текстовете на старобългарската духовна книжнина.

Доц. Сивриев допуска в проучването, че през ХIХ век, когато се установява началото на сегашната българска светска поезия, образци в книга Псалтир са заимствани и “присъстват в поетическите текстове на Петко Рачов Славейков, Христо Ботев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов и Атанас Далчев”. В сравнителния анализ “За псалом 71 в „Пристанала” на Христо Ботев говорещият лирически аз не крие възхитата си от мисълта за онзи друг ред, друга уредба, в която цари истина, справедливост, свобода, любов. Идеята на автора е да покаже в тезисен вид проблема за отношението между светската българска култура от ХIХ век и християнството.

Той смята, че Псалтирът, като Боговдъхновена книга и най-големия сборник с поезия, има специфичната ритмика и метрика, паралелизъм, акростих и други похвати, чрез които намира израз религиозното чувство, показано и като поетично изживяване на света. Предмет на поезия в тази книга е вярата, поради това преживяванията на сърцето и на ума тук имат възвишен изказ. Според рецензента на изследването, проф. Тотю Тотев “Книга Псалтир и българската литература” представя доц. Сивриев като задълбочен и интересен познавач и анализатор, прибавя нов щрих към облика му на учен- изследовател на Стария Завет.