Везувий погребва Помпей под лавина от вулканични отломки през 79 г. Въпреки че историците все още спорят за точната дата на изригването, приема се, че това е 24 август.

Помпей се превръща в град, замръзнал във времето (последните мигове на жертвите на Везувий са запазени първо в пепелта, а след това в гипсови отливки, създадени през XIX век), но не всички от жителите му загиват в бедствието. Учените днес откриват доказателства за оцелелите, успели да се измъкнат от Помпей и да изградят отново живота си в съседни общности, пише National Geographic.

Въпреки че Помпей не е бил основен център на древния римски свят, той играе важна роля Кампания - регион, граничещ с Неаполитанския залив. Населението на Помпей е наброявало между 6400 и 30 000 души. Градът е бил привлекателен за представители на римския елит, мнозина от които закупували имоти в околностите му.

Земетресенията са били част от живота в Кампания. По времето, когато Везувий изригва, Помпей все още се възстановява след мощно земетресение, разтърсило града 17 години по-рано. Трусът поврежда и унищожава много сгради.

Когато през август 79 г. земята отново се разлюлява в поредица от трусове, повечето жители на Помпей не се стряскат толкова много.

Плиний Млади, чиито описания ни дават поглед към живота в древния римски свят, по това време е на около 18 години. Той е с майка си във вилата на чичо си в Мизенум - град, който се намира от другата страна на залива срещу Помпей и на 45 км западно от Везувий.

Плиний става свидетел на изригването на Везувий. В свои писма до приятеля му Тацит той описва по-късно огромния облак, надигнал се над кратера на вулкана, градушката от пепел и камъни, и земетресението, довело до появата на цунами.

От вулкана до Помпей има около 9 км по пряка линия. Жителите на града също виждат странния облак, който се издига над кратера. В предишните дни може и да са пренебрегвали поредицата от земни трусове, но не остават наивно да гледат ужасяващата гледка от изригването на вулкана. Първите, които побягват от Помпей, все още са имали шанс да оцелеят; Колебаещите се или решилите изобщо никъде да не ходят, са нямали никакъв шанс да оцелеят.

До следобеда в деня на изригването върху Помпей започват да валят камъни от пемза. Късовете изстинала лава се стоварват над града, сеят разруха и носят смърт. Опитващите се да напуснат града са обречени, защото попадат в капана от пепел, отровни изпарения и неспиране порой от отломки. До сутринта на следващия ден Помпей и намиращият се наблизо Херкулан буквално са погребани.

Плиний и майка му са сред хората, намиращи се в района на Неаполитанския залив, които побягнали. Той разказва, че настъпил пълен хаос, когато тъмнината от вулканичния облак и пепелта от изригването скриват светлината. „Можеше да се чуят писъците на жените, на децата и виковете на мъжете; едни викаха децата си, други - родителите си, трети -  съпрузите си, и диво се опитваха да се разпознаят един друг по гласовете.”

Когато вулканичната активност в крайна сметка утихва, Плиний и майка му се завръщат в Мизенум. Те се оказват сред късметлиите. Нещо, което не може да се каже за оцелелите от жителите на Помпей, които вече нямат домове, в които да се завърнат. Катаклизмът става причина за смъртта на бащата на Плиний - ученият Плиний Стари, който при вида на изригването на Везувий се втурва с кораб да помага на хората от Помпей, опитващи се да напуснат града по море.

Учените смятат, че изригването на Везувий коства живота на около 2000 души от Помпей. От това следва, че хиляди други са оцелели. Въпросът е къде са отишли и как се е стекъл животът им?

Един от очевидните отговори е, че оцелелите от Помпей са потърсили ново място за живот в градове наоколо, в Кампания, където са можели да открият подслон при приятели и роднини.

Неаполис (днешен Неапол), вероятно е един от тези градове. И доказателства за верността на такова допускане е древен мемориален олтар в съвременна Румъния, който почита загинали войници. Сред изписаните на олтара имена има такова на военен от конническото съсловие. Името му всъщност е изгубено, но учените успяват да идентифицират, че е живял в Помпей и Неаполис. Т.е., той е избягал от Помпей и се е преместил в Неаполис, където е заживял след природното  бедствие.

В древния град се провеждат археологически разкопки от много години, но все още около една четвърт от Помпей остава неразкрита.

През последните години специалистът по класическа история Стивън Л. Тък открива свиделства за пет семейства от Помпей, които са се преместили в Неаполис след изригването. Ученият старателно проследява миграцията на вероятните оцелели чрез техните фамилни имена, които били уникални за Помпей. Тък открива тези имена върху надписи на гробници на места около Кампания след 79 г.  Други места, които стават дом на оцелели от Помпей, са също Куме и Путеоли.

По всичко личи, че и Рим се включва, за да осигури подкрепа за оцелелите от Помпей.

Според записаното от Светоний, император Тит (Тит Влавий Веспасиан управлява от 24 юни 79 до 81 г. Той е син на Веспасиан (също Тит Флавий Веспасиан), който почива само месец преди изригването на Везувий) „проявява не само загрижеността на един император, но и дълбоката любов на баща, независимо дали чрез послания на съчувствие или като предоставя цялата финансова помощ, на която е способен“.

Според Тък Тит също така е подкрепил строежи на нови сгради в цяла Кампания, за да бъде посрещнат притока на оцелелите от Помпей. Тези проекти включвали изграждането на храмове, посветени на боговете, които мнозина в Помпей почитали, като Вулкан (аналог на древногръцкия Хефест) и Изида.

Изригването на Везувий слага край на живота в Помпей. Но оцелелите от жителите му след бедствието са намерили начин и сили да продължат напред.