Изследователи откриха, че Вселената около нас се разпада много по-бързо, отколкото сме предполагали, благодарение на радиацията на Хокинг - изпаряването на черните дупки с течение на времето.

Както е описано в статия, която предстои да бъде публикувана в Journal of Cosmology and Astroparticle Physics, учени от университета Радбауд в Нидерландия открили, че последните останки от загинали звезди могат да изчезнат за около 10 на степен 78 години (това е единица, последвана от 78 нули), в сравнение с предишната прогноза от 10 на степен 1100 години (единица с 1100 нули, ако броите).

Макар това все още да звучи като невероятно дълго време - каквото и е - това е значително по-малко спрямо предишните очаквания колко дълго ще просъществува Вселената в космически мащаб.

Още по-интересно е, че екипът открил, че не само черните дупки могат да бъдат подложени на радиацията на Хокинг. Други небесни обекти, включително неутронните звезди - изключително плътните останки от мъртви звезди - също са засегнати от този процес.

В резултат на това учените стигнали до извода, че белите джуджета - които досега се смятаха за най-устойчивите - всъщност могат да бъдат вестителите на края на Вселената, такъв какъвто го познаваме, след 10 на степен 78 години.

"Така че крайният край на Вселената идва много по-рано от очакваното, но за щастие все още отнема ужасно дълго време," казва водещият автор Хайно Фалке, професор по радиоастрономия в университета Радбауд, в изявление.

В средата на 70-те години покойният физик Стивън Хокинг предположи, че частици и радиация могат да избягат от черните дупки, което противоречи на теорията на относителността на Айнщайн. Частиците могат да се разделят на двойка вплетени (ентанглирани) частици на ръба на дупката - едната бива засмукана, а другата - изхвърлена навън.

Сега учените са открили, че не само черните дупки могат да бъдат засегнати от радиацията на Хокинг. Те дори изчислили, че неутронните звезди може да се разпаднат за същото време, въпреки че имат по-слабо гравитационно поле, което теоретично би трябвало да забавя процеса.

"Но черните дупки нямат повърхност", обяснява съавторът и постдокторант в университета Радбауд Майкъл Вондрак. "Те повторно абсорбират част от собствената си радиация, което потиска процеса."

Освен тези огромни небесни обекти, екипът отделил време да изчисли колко ще отнеме, за да се "изпари" Луната - или дори един човек - във въздуха чрез радиацията на Хокинг.

Открили, че това би отнело приблизително 10 на степен 90 години. Въпреки това, според тяхната публикация, това изчисление "пренебрегва други астрофизични процеси на еволюция и разпад, както и предизвиканите промени в масовата плътност".