„Медоносните пчели, заедно с други насекоми-опрашители, са сред най-засегнатите от замърсяването с пестициди. От 3% през 2017 г., смъртността им нараства до 21% през 2021 г.

Това се дължи на неправилното прилагане на препаратите за растителна защита, които - освен директна смърт за пчелите, причиняват и поражения върху репродуктивната система на търтеите“. Това заяви пред БГНЕС проф. Евгения Н. Иванова от катедра „Биология на развитието“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Проф. Иванова уточни, че става въпрос за райони, в които основно се отглежда рапица, слънчоглед и овощни насаждения.

„Нашите проучвания за период от пет години показват една смущаваща тенденция към увеличаване на смъртността на медоносните пчели – от 2-3% през 2017-2018 г. до почти 21% за 2021-2022 г.“, обясни проф. Евгения Иванова.

„Ако търсим връзка между пестицидите и смъртността на медоносните пчели, можем да кажем, че тя е в две посоки: неправилното прилагане на препаратите за растителна защита, които могат да доведат до бърза и масова смърт – такива случаи са отчетени през 2021 г. за някои пчелини на територията на Сливенска област – 90%, в Старозагорско – над 70%, и др.

Хроничното замърсяване с пестицидни остатъци, което повлиява негативно репродуктивните способности“, подчерта преподавателят в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Това поставя и някои сериозни рискове пред пчеларския сектор.

„Първата категория рискове е свързана с желанието на някои пчелари да отглеждат на територията на нашата страна пчели с чужд произход. Чрез внос на пчелни майки, закупени от чужбина и чрез потомството им се замърсява генетичният фонд на местните за България медоносни пчели.

Това крие голям риск, защото по този начин се променят адаптивните способности на българска пчела. Българското законодателство забранява вноса и отглеждането на чужди по произход пчели в страната. Вторият риск е свързан с неправилното използване на пестицидите.

Необходими са съвместни усилия от страна на пчелари, земеделци, научни работници и национални институции за разрешаването на този проблем“, уточни проф. Евгения Н. Иванова.