Учени от Университета на Санта Круз и НАСА обявиха, че са открили необичайни древни галактики от първите години на Вселената. Според НАСА новите данни дават малко повече яснота как древните галактики са осветили Вселената и са помогнали за нейната трансформация от тъмнина към ярките светлини и цветове, които разкриват телескопите днес, предаде vesti.bg.

Откритието е направено с помощта на космическия телескоп Spitzer и след това е наблюдавано повторно и с "Хъбъл". Оказва се, че първите галактики са доста по-ярки от очакваното.

Учените са наблюдавали някои от най-първите галактики, които са се формирали във Вселената още преди тя да навърши 1 млрд. години. Данните показват, че в някои диапазони, галактиките са значително по-ярки и това е явление, което се наблюдава при голям брой от ранните галактики. Това означава, че не става дума за изключения или изолирани случаи. Оказва се, че ранните галактики дори са били значително по-ярки от галактиките, които човечеството наблюдава днес.

Доказателствата подсказват, че първите звезди вероятно са се образували между 100 млн. и 200 млн. години след Големия взрив. Тогава във Вселената е изобилствал неутрален водород, който постепенно е започнал да се струпва и да участва о бразуването на звезди и първите галактики.

При навършването на 1 млрд. години, вече е течал усилен процес на йонизация и електроните на неутралния водород са изчезвали. Учените наричат този период Епоха на рейонизация, като Вселената е преминалата от изобилие на неутрален водород до изобилие на йонизиран водород.

Преди това светлината с по-дълги вълни като видимата светлина например, се е движила без особени пречки в пространството. Светлината с по-къси вилни, например ултравиолетовата, гама и рентгеновите лъчи, обаче е била спирана заради неутралните водородни атоми. Това е ключов момент в йонизацията им. Остава отворен въпросът откъде е имало толкова много йонизираща радиация, която да полвияе на целия водород във Вселената.

Новото проучване се опитва да намери най-малкото посоката в търсенето на отговора. Spitzer е наблюдавал само две зони на Вселената в продължение на над 200 часа всяка, без прекъсване. Така е успял да улови възможно най-много светлина и сигнали, включително инфрачервените сигнали на 135 много далечни галактики, които са резултат от високо ниво на йонизираща радиация.

Данните подсказват, че причината ранните галактики да са много по-ярки от очакваното, вероятно се дължи на изобилие на масивни, млади звезди, които са били съставени най-вече от хелий и водород, като са имали и съвсем малко наличие на азот, въгледрод и кислород спрямо средностатистическите звезди в модерните галактики.

Това не са първите звезди, които са се формирали във Вселената, но са имали доминираща роля. Според астрономита е вероятно те да имат голяма заслуга за Епохата на рейонизация - процес, който е продължил доста дълго.

"Не очаквахме, че Spitzer, който има огледало с размерите на обръч за гимнастика, да може да види галактики толкова близо до зората на Вселената. Но природата е пълна с изненади и неочакваната яркост на ранните галактики заедно с чудесната работа на Spitzer, ги правят възможни за нашата млака, но мощна обсерватория", коментира Майкъл Вернер, един от ръководителите на екипа на телескопа.