Учени откриха най-ранната молекула във Вселената
Наука 18.04.2019 10:32
Германски учени откриха в космоса най-ранната молекула, образувала се след Големия взрив, съобщиха ДПА и АФП.
Появата на молекулата HеН+ - йон на хелиев хидрид, бележи "началото на химията".
Екипът на Ролф Гюстен от института за радиоастрономия "Макс Планк" от десетилетия търси йони на хелиевия хидрид в космоса. Макар и съществуването на йона - съединение на йонизирания водород и хелий, да е установено лабораторно още през 1925 г., той остава неоткриваем в космоса.
"Тогава просто не е имало такива детектори" - обясни Гюстен, цитиран от БТА.
Повече от 10 години екипът работи за създаване на спектрометър с висока резолюция, който да може да регистрира индивидуалното инфрачервено излъчване от молекула в космоса. Измерванията са направени от "Боинг 747", оборудван като летяща обсерватория. Молекулата е открита в планетарната мъглявина NGC 7027 на около 3000 светлинни години от Земята.
Откритието може да помогне за по-доброто разбиране на началната еволюция на Вселената. Учените се надяват да успеят по-добре да моделират химическите реакции в ранната фаза на Вселената, малко след Големия взрив преди около 13,8 милиарда години.
Статия за изследването е публикувана в сп. "Нейчър".
Появата на молекулата HеН+ - йон на хелиев хидрид, бележи "началото на химията".
Екипът на Ролф Гюстен от института за радиоастрономия "Макс Планк" от десетилетия търси йони на хелиевия хидрид в космоса. Макар и съществуването на йона - съединение на йонизирания водород и хелий, да е установено лабораторно още през 1925 г., той остава неоткриваем в космоса.
"Тогава просто не е имало такива детектори" - обясни Гюстен, цитиран от БТА.
Повече от 10 години екипът работи за създаване на спектрометър с висока резолюция, който да може да регистрира индивидуалното инфрачервено излъчване от молекула в космоса. Измерванията са направени от "Боинг 747", оборудван като летяща обсерватория. Молекулата е открита в планетарната мъглявина NGC 7027 на около 3000 светлинни години от Земята.
Откритието може да помогне за по-доброто разбиране на началната еволюция на Вселената. Учените се надяват да успеят по-добре да моделират химическите реакции в ранната фаза на Вселената, малко след Големия взрив преди около 13,8 милиарда години.
Статия за изследването е публикувана в сп. "Нейчър".
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 08:53 "Величие" издига Ивелин Михайлов за президент
- 08:46 България се забавлява срещу северномакедонците за силен старт на Евроволей
- 08:38 Иво Христов: В БНР редом с големите професионалисти, работят и пропагандисти
- 08:30 Повече прегледи, нови пътеки, край на рецептурната книжка:НЗОК и БЛС подписаха договора за 2026-28г.
- 23:45 Хороскоп за четвъртък, 10 септември 2026 г.
- 19:32 Активите на пенсионните фондове у нас вече са над 17 млрд. евро
- 19:24 Памела Андерсън с разтърсващо признание: Казаха ми, че ми остават 10 години живот
- 19:17 Испания призовава ЕС да създаде фонд за адаптация към климатичните промени