Насекомото е в състояние да удължи живота си с 30%

Ново изследване на Университета в Лестър показва, че вид оса може да забави своето биологично стареене с близо една трета, благодарение на състояние на покой в ранния си живот.

Това откритие предлага първо по рода си директно доказателство, че темпът на молекулярно стареене може да се контролира чрез средата, още преди настъпването на зрелостта.

Изследването, публикувано в престижното научно списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), разкрива, че насекомото Nasonia vitripennis, често използвано като модел в лабораторни изследвания, може да влезе в т.нар. диапауза - фаза на забавено развитие, предизвикана от неблагоприятни външни условия, като студ и тъмнина.

Откритията сочат, че осите, преминали през тази "молекулярна хибернация", живеят с 36% по-дълго (средно 30 дни спрямо 22 при контролната група) и остаряват с 29% по-бавно на клетъчно ниво, в сравнение с тези, които не са преминали през това състояние.

"Все едно осите, които си взеха почивка в началото на живота, се върнаха с допълнително време в банковата си сметка," коментира проф. Иймън Мелън, специалист по еволюционна биология и ръководител на изследването.

"Това показва, че стареенето не е непроменим процес - средата може да го забави още преди организмът да достигне зрялост."

Епигенетичните часовници стават все по-важен инструмент в геронтологията - науката за стареенето - тъй като измерват не календарната, а биологичната възраст на организма. При хората тези маркери се изучават активно в търсене на стратегии за по-здравословно остаряване.

Откритието при Nasonia vitripennis е особено важно, тъй като това насекомо, за разлика от повечето безгръбначни, има функционираща система за ДНК метилиране, подобна на тази при хората. Това, в комбинация с краткия му живот и добре изучен геном, го прави идеален модел за изследвания в областта на дълголетието.

Изследването е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).