Хората са участвали в широкомащабна война в Европа преди 5000 години - много по-рано, отколкото се смяташе досега, сочи ново проучване, пише БТА, цитирано от "Мейл онлайн".

Анализът на повече от 300 комплекта скелетни останки показва, че десетки индивиди са били жертви на най-ранния период на война в историята на Стария континент.

Проучването дава първите доказателства за големи битки повече от 1000 години по-рано, отколкото се смяташе досега и показва, че периодите на конфликти са продължавали месеци наред.

По време на кървавите сблъсъци древните воини са използвали лъкове и стрели, брадви и остриета, като много от нараняванията са били в областта на главата.

Предишни изследвания сочеха, че конфликтите през този период, известен като късен неолит, са се състояли от кратки набези, които са продължавали не повече от няколко дни и в тях са участвали малки групи от 20-30 души.

Затова до този момент се предполагаше, че ранните общества не са имали логистични възможности да поддържат по-дълги и мащабни конфликти.

За да провери това, екип от учени от Оксфордския университет изследва останките на 338 души от масово погребение в Северна Испания, датирано преди 5000 години.

Те откриват, че около една четвърт от индивидите имат скелетни наранявания, като 107 от тях са с наранявания на главата.

Повечето от нараняванията на главата се дължат на травми с тъп предмет, които може да са били причинени от брадви, дървени тояги, прашки или хвърлени камъни.

Учените също така установили, че повечето наранявания са възникнали при юноши или мъже - значително по-често, отколкото при жени. Констатациите сочат, че много от хората в погребението са били изложени на насилие и вероятно са били жертви на конфликт.

Сравнително високият процент на заздравели наранявания също предполага, че конфликтът е продължил няколко месеца.

На същия обект са открити около 50 кремъчни върха за стрели, както и 64 остриета и две шлифовани каменни брадви.