Преди милиарди години, когато микробиологичният живот се е появил за първи път на Земята, нашата планета е щяла да изглежда лилава от Космоса, пише io9.

Въоръжени с това знание, учените вече твърдят, че трябва да търсим екзопланети със сходен оттенък. Именно на тях има вероятност да открием извънземен живот.

По време на еона Архей – преди около 3 млрд. години – една от най-разпространените форми на живот е била лилавата бактерия – фотосинтезиращ микроорганизъм, живеещ както във водни, така и в сухи среди.

Възможно ли е те да бъдат видени и разпознати от Космоса? Същият въпрос си задава и екип от астробиолози, които решават да проведат изследване, при което да симулират видимата и близката до инфрачервения спектър радиация, отразявана от Земята. При пресъздаването на тази ранна версия на Земята, учените взимат предвид няколко фактора, включително вероятното разпространение на лилавата бактерия (и по континенти, и в океани) и потенциалното наличие на облаци над повърхността.

Крайните резултати показват, че лилавите бактерии наистина ще имат забележим рефлектиращ спектър – една силна отразителност, сходна с тази на някои листни растения. Тя обаче ще зависи от това колко разпространени са тези микроорганизми и от наличието на облаци.

Според Лиса Калтенегер от института по астрономия „Макс Планк“ в Хайделберг, Германия, следващата стъпка е използването на многоцветни фотометрични техники при търсенето на планети, сходни със Земята от еона Архей. Същата техника може да бъде приложена и при разпознаването на светове с условия, сходни с тези, в които живеем днес. На екзопланети, покрити с пустини, растителност и микробиологичен живот. Един ден бихме могли да насочим взора си и към нетрадиционни кандидати, като белите джуджета.

Реалистично погледнато обаче всичко това може да започне най-рано през 2018 г., когато космическият телескоп „Джеймс Уеб“ бъде изстрелян в орбита.