Модели на промените в атлантическите течения през последните десетилетия позволиха на международна група учени да изчислят с каква скорост се надигат нивата на световния океан.

Според специалистите до сто години водата ще изяде голяма част от териториите на някои от най-големите морски държави. С предполагаемото засилване на глобалното затопляне се усилват и подводните течения в Атлантическия и Северния ледовит океан, предаде Utro.ru, цитирано от obekti.bg.

Така се променя преразпределението на водите, което ускорява темпото на настъпващите към крайбрежията водни масиви, смятат изследователи от Севилския университет. Колкото по-топъл е въздухът над океаните, смятат те, толкова по на юг отиват подводните течения. Паралелно с това се засилва и тяхната скорост. На всичкото отгоре, "мигриращият" на север Гълфстрийм само засилва този ефект.

Прогнозата на учените е тревожна. До края на този век по-голямата част от Исландия, практически цялата Шотландия и много от северните острови ще се окажат под водата. Наводнения заплашват и Дания и Холандия.

Захлаждането на Гълфстрийм ще наруши температурния баланс в северните ширини и на останалите незасегнати от вълните територии на Великобритания, Ирландия и отчасти Канада просто няма да може да се живее.

Топенето на южните ледници пък заплашва буквално всички островни държави в Тихия и Индийския океан. Някои учени даже призовават хората от тези нации да се приготвят за най-лошото.

Така, според оценката на изследователи от университета в Торонто, до 2110 г. нивото на Атлантическия океан край Ню Йорк може да се надигне с 1,3 до 1,5 метра в сравнение с днешното.

Това ще бъде следствие от мощен гравитационен ефект, възникваш при топенето на големи полярни ледници. При това канадските учени смятат, че Южното полукълбо на планетата трябва да се приготви за повишаване на морските нива не с 1-2, а с цели 5-6 метра!

За последните 500 хиляди години Земята е преживяла четири климатични пика. Преди около 20 000 години планетата преминава през последния си засега ледников период. Испански океанолози изчислиха, че в този момент в Атлантическия океан практически не е имало силни океански течения. Подводните потоци са се движели главно в северните райони на Световния океан. С повишаването на атмосферната температура обаче теченията активно започнали да се местят на юг. Компютърен модел на днешните климатични промени показва, че и днес в моретата може да се случи същото.