Някои от най-населените региони в света - Южна Европа, Северна Африка, западната част на САЩ и по-голямата част от Латинска Америка - може да бъдат поразени от тежка, дори безпрецедентна суша до 2100 г., предупреждават учени в нов доклад.

Нарастващите засушавания в различни части на света от дълго време се смятат за последица от климатичните промени, предизвикани от глобалното затопляне, но проучването на американския Национален център за атмосферни изследвания прогнозира, че последиците от тях ще бъдат сериозни още до 2030 г.

До края на века пък те може да се окажат безпрецедентни за човешката историята, твърдят експертите. За да илюстрират доколко сериозна може да се окаже сушата, те използвали мярка, наречена индекс Палмър за остра суша или PDSI. Положително число означава влага, отрицателното - суша, а нулата - нито прекалена влага, нито прекалена суша.

Пример за най-тежка суша в съвременната история е районът на Сахел, Западна Африка, през 70-те години, с PDSI от минус 3 - минус 4. Новото изследване показва, че индексът в някои гъсто населени области може да достигне - между минус 15 и минус 20.

Районите, които вероятно ще изпитат сериозна засушаване, са 2/3 от западната част на САЩ, по-голямата част от Латинска Америка, особено големи части от Мексико и Бразилия, райони, граничещи със Средиземно море, големи части от Югозападна Азия, Югоизточна Азия, вкл. Китай и съседните му страни, и по-голямата част от Африка и Австралия.

Въпреки че като цяло се очаква на Земята да настъпи суша, някои области са изложени на по-малка опасност - по-голямата част от Северна Европа, Русия, Канада, Аляска и някои области от Южен Хемпшир.

Морските екосистеми по света са застрашени да пострадат значително в близките десетилетия заради все по-засилващи се заплахи като замърсяването, интензивния риболов и климатичните промени, се казва пък в доклад на ООН.

Изследването на Програмата на ООН за околната среда, който се основава на изследвания от 18 региона, предрича, че производителността ще спадне в почти всички области до 2050 г., като в риболовните райони ще преобладават по-дребни видове от долната част на хранителната верига.

Докладът бе оповестен в момент, когато представители на близо 200 държави заседават на среща на ООН в японския град Нагоя и обсъждат защитата и възстановяването на екосистеми като гори, коралови рифове и океани, от които зависят работни места и икономически отрасли.

Учените отбелязва, че температурата на морската повърхност ще се повиши до 2100 г., ако не се вземат мерки за борба с климатичните промени, които засягат кораловите рифове и други морски организми.

Друга заплаха е продължаващото нарастване на равнищата на азот, което може да предизвика увеличено развитие на водораслите и да доведе до натравяне на риби и други морски обитатели.

В регионалните изследвания, на които се основава общият доклад, се отправят препоръки към политиците.

Например изследването на Северозападния Тихи океан - зона, която обхваща Китай, Япония, Южна Корея и Русия, препоръчва по-добро управление на изпускането на водния баласт на корабите и регулация на рибните популации.

Баластната вода от плавателните съдове може да е вредна заради пренасянето на морски видове от едни райони в други, където може да се стигне до унищожаване на местните видове. /Vesti.bg