Тя може да се използва за междузвездни пътувания и комуникация с други планети

От десетилетия учените търсят отговор на въпроса “Сами ли сме във Вселената?” и изследват възможността за живот някъде извън нашата Слънчева система. Експерти също така правят и предположения как би изглеждала една чужда цивилизация и как хората биха могли да разпознаят съществуването ѝ и да комуникират с нея.

Един от тези учени е руският астроном Николай Кардашев, който през 1964 г. създава скала за категоризиране на напредъка на цивилизации според това колко енергия могат да използват. Така се ражда едноименната Скала на Кардашев, която в оригиналния си вариант включва три типа цивилизации.

През 64-та тя е публикувана в статия от пет страници, наречена “Предаване на информация от извънземни цивилизации”. Ключовият фокус в нея всъщност не е самата скала, а изчисляването на това колко мощен трябва да е един светлинен сигнал от всяка точка на Вселената, за да бъде засечен от радиоучените. Скалата обаче остава най-известното от научната статия, защото привлича въображението на хората.

“Кардашев предложи категоризация на хипотетични извънземни общества въз основа на това колко енергия могат да използват в своите технологии. Той разсъждаваше, че колкото повече енергия могат да управляват, толкова по-мощни ще са техните радиопредавания и толкова по-далеч ще можем да ги открием”, посочва астрофизикът от Центъра за извънземен разум в Пенсилвания Джейсън Райт.

Скалата всъщност не се отнася само за извънземни цивилизации - човечеството също може да бъде поставено на нея,

но не и в оригиналния ѝ вид. Защо? Нека разгледаме трите типа цивилизация в труда на Кардашев, категоризирани като планетарни, звездни и галактически.

Цивилизация от тип I е определена от астронома като “технологично ниво, близко до това, достигнато в момента на Земята”. Тя е в състояние да използва цялата енергия, която е налична на планетата ѝ. Главните методи за енергийно снабдяване при този тип са ядрен синтез, водород и възобновяеми източници. Ако вземем за пример Земята, средното количество енергия, което достига до нас от Слънцето, е около 1000 пъти повече от енергията, която човечеството използва.