Професор Хуан де Лара прави забележителен пробив, съчетаващ археология и модерна 3D технология, с който показва как древните гърци са използвали усъвършенствани техники за осветление

Възможностите за осветяване на класическите гръцки храмове вълнуват учените през последните три века.

Докато по-ранната архаична архитектура на дорийските храмове, със здрави стени и дебели колони, често е смятана за тежка и мрачна, предназначена да предизвиква страх и благоговение у поклонниците, храмовете от класическия период изглежда са били по-ориентирани към светлината и блясъка.

Тази промяна може да се обясни отчасти с все по-честото вграждане на блестящ мрамор, увеличаването на праговете на вратите и няколко други характерни архитектурни елемента, които предполагат целенасочени светлинни ефекти в интериора на храма.

Перспектива на статуята на Атина в Партенона Източник: Скрийншот: ©DELARA

Археологът от Оксфордския университет професор Хуан де Лара прави забележителен пробив, съчетаващ археология и модерна 3D технология, с който показва как древните гърци са използвали усъвършенствани техники за осветление, за да превърнат вътрешността на Партенона в сцена на божествен спектакъл.

Четиригодишното изследване на Де Лара, публикувано в The Annual of the British School at Athens, най-накрая дава отговор на древна загадка за това как е използвана светлината в световноизвестния храм на Атинския акропол, посветен на Атина Партенос - Αθηνά Παρθένος - Богинята дева, покровителка на град Атина.

Колосалната статуя на Богинята Атина, направена от чисто злато и слонова кост. Източник: Скрийншот: ©DELARA

Партенонът се смята за шедьовър на древногръцката архитектура и символ на древногръцкия гений. Строителството му започва през 447 г. пр. Хр., а освещаването на храма е през 438 пр.н.е. по време на празника Панатенеи. Някои части на храма, най вече скулптурните украси, са завършени към 432 г. 

Скулптурната украса е поръчана на прочутия скулптор Фидий и е изпълнена от него и работилница му. Източната ѝ врата, която приемала утринната светлина, водела към голяма правоъгълна камера, в която се намирала колосалната хризелефантинна (от злато и слонова кост) скулптура на Атина, създадена от Фидий.

Структурата на Партенона подсказва, че дизайнът му е обмислен с особено внимание към светлината. Това включва ориентацията на сградата към изгряващото слънце, разположението на прозорците, използването на бариери и решетки, полупрозрачните мраморни тавани, покривните прозорци и дори "отразяващите" басейни с различна течност.

Това са все средства, които, наред със светлите материали, може би са били използвани за подобряване на преживяването на посетителите на храма и срещата им с колосалната статуя на богинята Атина от злато и слонова кост.

Вместо традиционната представа за гръцките храмове като светли, мраморни пространства, изследванията на Де Лара показват, че Партенонът е бил приглушен. Тази тъмна атмосфера създава театрална обстановка за драматичен светлинен ефект, който сякаш осветява огромната хризелефантинова статуя на Атина от Фидий, изработена през 438 г. пр. н. е.

Графична проекция на колосалната статуя на Атина, направена от чисто злато и слонова кост. Източник: Скрийншот: ©DELARA

С помощта на усъвършенствано цифрово моделиране и физически базирана симулация на светлината Хуан де Лара реконструира архитектурата на храма с грешка от само два сантиметра. Моделът отчита използваните материали - отразителната способност на слоновата кост, златото и полирания мрамор - и взема предвид древните показатели за движението на слънцето.

Изчисленията му потвърждават, че в определени сутрини по време на Панатенейския фестивал, когато богинята се чествала на всеки четири години, слънчевата светлина влизала в храма през източния му вход. Тя падала върху златните одежди на Атина, осветявайки я на фона на затъмнения интериор - изчислена и вдъхваща страхопочитание оптическа илюзия.

"Основните използвани материали - мрамор, злато и слонова кост - вероятно са били избрани заради присъщата им яркост. Когато са фино обработени и полирани, всяко от тези вещества притежава забележителната способност да отразява и пречупва светлината. Както е показано във видеоклипа, визуалният ефект при влизане в Партенона е динамично отражение: статуята на Атина сякаш се появява постепенно от заобикалящия я мрак - истинско епифанично видение.", обеснява Де Лара.

Златната Атина действа и като "икона" на атинската общност и извън нея, тъй като копия на тази конкретна статуя се разпространяват из гръцкия свят векове след построяването на оригинала.

Графична проекция към статуята на Богинята Атина в Партенона Източник: Скрийншот: ©DELARA

"Представете си, че влизате в Партенона - очите ви, все още уморени от яркото слънце навън, бавно се приспособяват към постепенния мрак вътре", казва Де Лара. "Когато слънчевата светлина прониква през входа на храма, тя се удря в златото на одеждите на богинята със светъл вертикален лъч. Това е бил ефектът, който архитектите и Фидий са искали да създадат. Сигурно е било вълшебно!", споделя Де Лара, цитиран от Archaeology News.

Откритията отговарят на въпрос, поставен за първи път през XVIII в. от френския архитект Антоан-Хризостом Куатремер дьо Куинси, който предполага, че отворите на покрива пропускат светлина в храма.

Впоследствие британският архитект от XIX в. Джеймс Фъргюсън предполага, че отговорът се крие в прозорците на високото ниво. Проучването на Де Лара потвърждава, че и двете твърдения са основателни, но са част от една система: отворите на покрива, отразяващите се в него водни басейни, полупрозрачните тавани и светлите материали са изиграли роля.

Хипотетична реконструкция на интериора на Партенона