Големият сфинкс в Гиза, иконата на една от най-великите цивилизации в историята, не е изваян само от човешка ръка.

Действието на вятъра

Не, нека не оставяме въображението си да се развихри. Извънземните нямат нищо общо с това. Или поне нищо в този смисъл все още не е доказано. Според проучване, проведено от физици от Нюйоркския университет и наскоро публикувано в списанието Physical Review Fluids, авторът на поне черновата на скулптурата, която представя пирамидите на Хеопс, Хефрен и Менкаур, е вятърът, който със своето ерозивно действие - вероятно с помощта на пясъка по време на нередките пясъчни бури, които бушуват в пустините - е оформил оригиналния камък по такъв начин, че да подскаже на египтяните идеята за последващото създаване на митологичната фигура, на която светът се възхищава от около 4500 години.

Тезата е подкрепена от експерименти по динамика на флуидите, извършени от изследователи, координирани от експерименталния физик Лейф Ристроф . „Нашите резултати – каза ученият – предлагат възможно обяснение как образувания, подобни на тези на Сфинкса, могат да произлязат от ерозия. Лабораторните експерименти всъщност показаха, че форми, изненадващо подобни на тези на Сфинкса, всъщност могат да произлязат от материали, разрушени от бързи потоци."

Ключът към мистерията

Отговорът на въпроса, който учените си задават от началото на съвременната археология, дойде от наблюдението на ярдангите - скалистите хребети, типични за пустините, не само в египетската Сахара - които са създадени от ерозия на вятъра. Много от тях имат форма, която наподобява седящо животно, точно като Сфинкса.

Затова изследователите опитали да възпроизведат еволюцията на подобни форми в лабораторията по приложна математика на университета в Ню Йорк.Те използвали могили от мека глина, съдържаща по-твърд и по-малко разрушаващ се материал отвътре - смес, подобна на тази, която би могла да бъде открита на Платото Гиза.

Чрез измиване на тези блокове с бърза струя вода, която симулира действието на вятъра, учените получили форми, подобни на Сфинкса, като по-твърдият и по-устойчив на ерозия материал оформил главата на лъва, шията , l и лапите и извития гръб .

Животни в покой в пустините

„Нашите резултати предоставят много проста теория за това как формации, подобни на сфинкса, могат да възникнат от обикновено ерозионно действие – отбелязва физикът –. От друга страна, ярдангите, които изглеждат като седнали или почиващи животни, обикновено се наблюдават в пустините, което дава допълнителна подкрепа на нашите заключения."

Проучването "може да бъде полезно и за геолозите - заключава Ристроф - защото разкрива факторите, които влияят на скалните образувания. Неочакваните форми възникват от начина, по който потоците се отклоняват около най-твърдите или най-малко ерозируемите части".