375 години от смъртта на големия философ, математик и физик

Неговата максима "Мисля, следователно съществувам" често е цитирана, за да обозначи състоянието на духа, на живота. Още от древността, въпросът къде се намира душата - в сърцето, или в мозъка, е вълнувала хората.

За Рене Декарт, наричан още Картезий, тя е в мозъка - тя е състояние на ума и тъждествена на съществуването, на живота.

Френският философ Рене Декарт (1596 - 1650), около 1630 г. Черно-бяла снимка на цветен портрет на философа от художника Франс Халс Снимка: Getty Images

Рене Декарт е френски философ, математик и физик. Неговите новаторски философски идеи бележат цяла епоха, а координатната система, която създава, и до днес е считана за основополагаща в аналитичната геометрия и математическия анализ.

Рене Декарт е пионер на философското движение "рационализъм". Обхватът на идеите му е толкова внушителен - в метафизиката, епистемологията, етиката и религиозната философия, че личността му буди респект у много други будни умове на човечеството, като Имануел Кант и Исак Нютон. Не случайно Декарт е считан за "баща на съвременната философия".

Principia philosophiae, 1685

Рене Декарт е роден на 31 март 1596 година в Ла Е ан Турен (днес Декарт), Централна Франция, в семейството на Жоашен Декарт - юрист с благородническа титла и Жан Брошар, майката на Рене Декарт, която умира през 1597 година. Баща му се жени повторно и малкият Рене бил отгледан от баба си по майчина линия.

Като дете учел в йезуитския колеж "Ла Флеш", където изучавал гръцки и латински език, математика и философия. Бил болнаво дете и от малък утеха от липсата на игра му давали книгите. Размишленията съпътствали живота му от съвсем млада възраст. Най-любопитна от всички науки за него била математиката. Учи математика и астрономия във Франекерския и Лайденския университети и завършва право в университета в Поатие. Обичал да пътешества. Имал интерес към природните науки и музиката.

Родната къща на Рене Декарт в Ла Е ан Турен, Франция

Въпреки лошото си здраве, Декарт участвал като доброволец в Тридесетгодишната война в Европа, което идва да ни каже, че освен учен, е бил и достоен гражданин, отворен към историческите събития на епохата. По време на войната Декарт успял да опознае много държави и да установи връзки с видни европейци на онова време.

Като войник изживява и нещо свръхестествено. През нощта на 10 срещу 11 ноември 1619 година, докато се намирал в Нойбург на Дунав, Декарт имал няколко съновидения, за които по-късно твърдял, че са променили живота му. Казано накратко, считал, че именно тогава е получил прозрението, че ще следва знанието чрез мъдростта и че мисията му е да открие логически принцип за свързване на всички науки. В третия сън на Декарт му се явила маса с речник и сборник с латински стихове, от които той запомнил въпроса: "Какъв път ще следваш в живота си?"

Черепът на философа Рене Декарт с надпис е изобразен по време на изложбата „Мозъкът“ в Bundeskunsthalle на 31 януари 2022 г. в Бон, Германия Снимка: Getty Images

Според биографите на Декарт, преди армията и тези съновидения, той имал друг, "блуден" период сред парижката бохема. След едно напиване участвал в дуел. Но тези съновидения му дали знак свише - че трябва да се посвети на знанието.

През 1622 година Рене Декарт написва в Париж първото си есе за метода - "Правила за насочване на разума". През 1623 година разпродава цялата си наследствена собственост в родното Ла Е ан Турен и инвестира в облигации, които му осигурили прилични доходи до края на живота му. През 1627 година участвал в обсадата на Ла Рошел от кардинал Ришельо. През 1629 година се установил в Холандия, където останал да живее около две десетилетия. Именно в Холандия Рене Декарт написва своите главни философски трудове: "Разсъждение за метода" (1637), "Размишления върху първата философия" (1641) и "Принципи на философията" (1644).

Заглавната страница на първото издание на „Размишление за първата философия“

В Амстердам имал връзка с една прислужница, на име Хелена Янс ван дер Стром, от която му се родила дъщеря - Франсин Декарт, родена през 1635 година в Девентер. За жалост, Франсин умира едва 5-годишна от скарлатина.

През 1647 година френският крал отпуснал пенсия на видния французин. През същата година бил публикуван френският превод на "Принципи на философията" на Декарт. През 1649-а той бил поканен от шведската кралица Кристина да живее и работи в Швеция. Климатът в страната, обаче, бил неблагоприятен за здравето му. В началото на 1650 година Декарт се разболял от пневмония и на 11 февруари същата година умира. Тъй като е католик, а в Швеция официална религия е лутеранството, бил погребан в гробище за некръстени деца. По-късно останките му били преместени в Париж.

Паметна плоча на гроба на Декарт (в средата) в абатството Сен Жермен де Пре

Какъв е основният принос на Декарт като учен: Той установява, че науките преди него са постигнали напредък с много открития, но те не са свързани и систематизирани. Декарт обърнал внимание на факта, че в науката отсъства единен принцип, който да обедини цялата съвкупност от истински знания, изхождайки от нещо безусловно и достоверно.

Липсата на такъв принцип, според него, създавало множество затруднения за учените и съвсем логично в науките се ширели противоречиви мнения.

Ръкописно писмо на Декарт от декември 1638 г.

Декарт призовал учените да не се поддават на погрешни теории, а по експериментален и дедуктивен път да ги проверяват чрез устойчиви методи с обоснован характер. За него такъв метод, добре познат и устойчив, била математиката.

В нея цялата система от знания се извежда на достоверна основа. Декарт считал математиката за ключова за всяка друга система от знания. В това число, и за философията.

Илюстрация от „Принципи на философията“

"Ако философията се издигне до височината на математическата достоверност, тя ще придобие същото значение в практическия живот на хората, каквото има и математиката.", казва Декарт. И той си поставя задача да открие изходен принцип за философията. Такъв, който да не дава възможност да бъде оборен от скептиците, каквито по времето на Ренесанса и Просвещението имало много. Известна е фразата на скептика Пирон, че всичко може да бъде поставено под съмнение.

Декарт също ще се позове на съмнението, но с ясна цел - да намери метод за установяване на истината. Така се ражда неговият метод на съмнението, известен като "Метод на картезианското съмнение" (б.а. по латинското име на Декарт - Renatus Cartesius). Методът, казано на разбираем език, означава: "Не приемай нищо за вярно, ако съществува и най-малкото съмнение!"

Около 1633 г., скица от Рене Декарт „De Homine Figuris“, изобразяваща мозъчната функция. Епифизната жлеза (H) е връзката между зрението и последващото действие. Снимка: Getty Images

Декарт първоначално заложил на доказателства, идващи от сетивата - виждане, докосване, помирисване, вкусване и чуване. Но можем ли да имаме пълно доверие на сетивата си? - Отговорът на Декарт е "Не". Затова той отхвърлил сетивата като възможен източник на сигурно знание. Нищо чрез сетивата не е абсолютно достоверно. Декарт стигнал до заключението, че "демоните" на съмнението могат да го тласнат към погрешни заключения, но не и относно това, че мисли и че разсъждава. Логиката му го насочва, че само нещо, което не съществува, не може да мисли. И обратното.

Именно така Рене Декарт стига до своето знаменито "Мисля, следователно съществувам" (лат. "Cogito ergo sum"). Това е Декартовият Първи принцип на философията. Ясна истина, в резултат на съмнението, която става отправна точка за процес на мислене, за размисъл.

Рене Декарт (1596 - 1650)

Увереността в собственото съществуване дава на Декарт твърда опора, въз основа на която той да продължи пътя си към знанието. Идеята, че нашият ум е отделен от тялото и си взаимодейства с него, ражда философското течение "картезиански дуализъм". Докато човек мисли, значи има ум. Може да си представи, че няма тяло, но не и че няма ум. Именно на този ум залага Аз-ът, според Декарт. Тази субстанция, според него, не се нуждае от нищо материално, за да съществува.

В "Разсъждение за метода" Декарт пише: "Аз описах разумната душа и показах, че тя по никакъв начин не може да се изведе от силата на материята. Душата трябва да бъде специално създадена. Не е достатъчно тя да се намира в човешкото тяло като кормчия на своя кораб, за да движи неговите членове. Необходимо е тя да бъде по-тясно съединена и свързана с тялото, за да има освен това чувства и стремежи подобно на нашите и да образува по такъв начин истинския човек." Казано накратко, според Декарт, същността на душата е в мисленето.

1644 г., френският философ и математик Рене Декарт (1596 - 1650). Снимка: Getty Images

Тук логично възниква въпросът, какво се случва с Аз-а след смъртта? Много вярващи хора се надяват, че духът съществува и след смъртта на тялото. Така мислел и самият Декарт. Аз-ът, според него, е мисъл, разум, душа, мисловна дейност. Разумът, смятал ученият, е единственото нещо, което отличава човека от животните и го издига над природата.

Но тогава, какво е Бог? - Според Декарт, духовната и материалната субстанция се завършват във висше единство - субстанцията Бог. Декарт вярвал в съществуването на тази субстанция, но добавя следното: че "един добър Бог трябва да съществува". Според него самата идея за Бог доказва съществуването Му, а Той не би бил съвършен, ако не е добър. Забележете как доказва твърдението си: че това е точно толкова логично, колкото че "един триъгълник не би бил триъгълник, ако няма вътрешни ъгли, сборът на които не възлиза на 180 градуса". Декарт отново привиква на помощ математиката, за да аргументира философското си заключение. Другият му аргумент е, че щом ние имаме представа за Бог, значи той съществува - иначе не бихме имали тази представа в умовете си.

1685, Диаграма на слънчевата система от френския философ Рене Декарт. Оригинална публикация: от „Description de l'Univers“ от Allain Manesson Mallet, публикувана през 1685 г. Снимка: Getty Images

Декарт е човек на своето време и никога не изоставя традиционната идея за Бог, в който вижда единствената истинска същност, от която произлиза всичко друго. Разума, ума и интелекта тълкувал като проявление на Божия разум. Въпреки това навремето бил обвиняван в атеизъм. Неговият съвременник Блез Паскал дори пише: "Аз не мога да простя на Декарт. В цялата негова философия той прави всичко възможно, за да се освободи от Бог. Но Декарт не може да избегне това, да накара Бог да задвижи света с щракване на своите господарски пръсти. След това той вече няма нужда от Бог."

Подобни мнения повлияли зле на отношенията между учения и църквата. През 1642 година ректорът на протестантския университет в Утрехт постановил забрана на преподаването на картезиански идеи с аргумента, че физиката на Декарт била "несъвместима с доктрината за евхаристията". През 1663 година папската власт включила трудовете на Декарт в Указателя на забранените за католици книги.

Около 1645 г., Рене Декарт (1596 - 1650) Снимка: Getty Images

Някои оборват истинността на това събитие, но първото - за забраната на университета, е достоверен факт. Има и една версия за смъртта на Декарт, свързана с църквата - че той не бил умрял от лошия климат, а бил отровен от църковен мисионер-фанатик, който искал "да спаси душата на кралица Кристина". Очевидно е, че Декарт е бил смятан за враг от църковниците и затова са се появявали и такива слухове.

Самият Декарт в размислите си за любовта, определя като висша форма на любов, любовта към Бога като безкрайно голямо цяло, от което ние сме само нищожна част. Той разделя интелектуалната любов от страстната, като първата счита за антагонизъм на втората. А що се отнася до страстната любов, дори безпорядъчната Декарт считал за по-приемлива от омразата. Смисълът на морала, според него бил да ни учи да обичаме онова, което е достойно за любов. Етичните му принципи са строго придържане към морала.

Заглавна страница на първото издание на „Страстите на душата“

Що се отнася до приноса му в математиката, то сред най-големите постижения на Рене Декарт е разработването на аналитичната геометрия. Неговото име носи широко използваната т.нар. "декартова координатна система". Приносът на Декарт в тази област стават основа за последвалата поява на математическия анализ, чието начало тръгва от Исак Нютон и Готфрид Лайбниц.

Декарт е въвел и част от съвременните конвенции за математическа нотация, като обозначаването на неизвестните с "x", "y" и "z", а на известните - с "a", "b" и "c". Има и голям принос в областта на механиката.

Заглавната страница на първото издание на „Разсъждение за метода“

Блестящият ум на Рене Декарт и до днес буди възторг с широкия обхват на неговите занимания. Негова е мисълта "Интелектът, това е страст", и той я доказва на практика, че тази страст води до резултати.

Рене Декарт - мисли

"Мисля, следователно съществувам."

"Всеки проблем, който разреша, става правило, което впоследствие ми помага да реша други проблеми."

"За този, който иска да усъвършенства своя ум, по-важно е да размишлява, отколкото да заучава."

"Отчаяние - това е страх без надежда."

"Умът е градина, в която волята е господар."

"Четенето на добри книги е като разговор с най-добрите умове на миналите векове."

"За да знаеш какво мислят хората, гледай какво правят, а не какво казват."

"Вместо да завладяваш света, завладей себе си!"

"Този, който върши добри дела, живее добре."

Еми МАРИЯНСКА