Историческото събитие довежда до сурови условия на глад и лишения за милиони хора

През 1831 г. непознат вулкан изригва толкова експлозивно, че охлажда климата на Земята с около един градус. Близо 200 години по-късно учени разгадават мистерията на "загадъчния вулкан" и вече знаят името и местоположението му, предава бТВ.

Събитието се случва по време на последния полъх на Малкия ледников период - един от най-студените периоди на Земята през последните 10 000 години, пише Си Ен Ен.

Изригването е едно от най-мощните през XIX в. и изхвърля толкова много серен диоксид в стратосферата, че средногодишните температури в Северното полукълбо се понижават с около 1 градус по Целзий.

Въпреки че годината на това историческо изригване е известна, местоположението на вулкана не е. Изследователите наскоро дават отговор на тази загадка.

Те взимат проби от ледени ядра в Гренландия и надникват назад във времето през слоевете на ядрата, за да изследват изотопи на сяра, пепелни зърна и малки парченца вулканично стъкло, отложени между 1831 и 1834 г.

С помощта на геохимия, радиоактивно датиране и компютърно моделиране, за да очертаят траекториите на частиците, учените свързват изригването през 1831 г. с островен вулкан в северозападната част на Тихия океан, а резултатите са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Според анализа мистериозният вулкан е Заварицки на остров Симушир, част от архипелага на Курилските острови - район, оспорван от Русия и Япония. Преди откритията на учените последното известно изригване на Заварицки е било през 800 г. пр.

„Заварицки“ се намира на изключително отдалечен остров между Япония и Русия. Никой не живее там, а историческите сведения се ограничават до шепа дневници от кораби, които са минавали през тези острови на всеки няколко години“, казва д-р Уилям Хътчисън, главен научен сътрудник в Училището по науки за Земята и околната среда в Университета Сейнт Андрюс в Обединеното кралство.

При наличието на малко информация за активността на Заварицки през XIX в. никой преди това не е подозирал, че той може да е виновникът за изригването през 1831 г. Вместо това изследователите са разглеждали вулкани, които са по-близо до Екватора, като например вулкана Бабуян Кларо във Филипините, сочи проучването.

„Това изригване е имало глобално климатично въздействие, но за дълъг период от време е било погрешно приписвано на тропически вулкан. Изследването сега показва, че изригването е станало на Курилите, а не в тропиците“, казва д-р Щефан Брьониман, ръководител на звеното по климатология в Университета в Берн, Швейцария.

Изследването на гренландските ледени ядра показва, че през 1831 г. серните валежи, признак за вулканична дейност, са били около 6½ пъти повече в Гренландия, отколкото в Антарктида.

Тази констатация подсказва, че източникът е било голямо изригване на вулкан на средни ширини в Северното полукълбо, съобщават изследователите.

Екипът също така анализира химически пепел и парчета вулканично стъкло с дължина не повече от 0,02 милиметра. Когато учените сравняват резултатите си с набори от геохимични данни от вулканични райони, най-близките съвпадения били в Япония и на Курилските острови.

Вулканичните изригвания в Япония през XIX в. са добре документирани, а през 1831 г. няма данни за голямо изригване. Но колеги, които преди това са посетили вулкани на Курилските острови, предоставят проби, които довеждат изследователите до геохимично съвпадение със Заварицката калдера.

Краят на ледниковия период

Заедно със Заварицки между 1808 и 1835 г. изригват три други вулкана. Те отбелязват края на Малкия ледников период - климатична аномалия, продължила от началото на 1400 г. до около 1850 г.

През това време годишните температури в Северното полукълбо спадат средно с 0,6 градуса по Целзий. На някои места температурите са били с 2 градуса по Целзий по-ниски от нормалните, като застудяването се е запазило в продължение на десетилетия.

След изригването през 1831 г. в Северното полукълбо се появяват по-хладни и сухи условия. Бързо последват съобщения за широко разпространен глад и лишения, като гладът обхваща Индия, Япония и Европа и засяга милиони хора.

Ако има поука от изригването през 1831 г., то тя е, че вулканичната активност на отдалечени места може да има опустошителни глобални последици - с които хората може да не са подготвени да се справят.