Една от причините над 90% от пушачите да са наясно в детайли с рисковете, които води след себе си пушенето и въпреки това да продължават с вредния си навик, е т.нар. нереалистичен оптимизъм. Така учените наричат състоянието, при което хората осъзнават възможността да се разболеят от рак на белия дроб, друг вид онкологично заболяване или да развият сърдечно-съдови болести, но да не спират цигарите заради идеята, че “няма да се случи на мен”.

Начините и инструментите, които могат да помогнат за промяната на вредните навици, с акцент върху спирането на тютюнопушенето, са множо важна тема, категорични бяха учените по време на уебинар, организиран от Международна асоциация за контрол на тютюнопушенето и намаляване на вредата (SCOHRE) в партньорство с британския университет Оксфорд Брукс.

"Няма магически бутон да накараме пациентите да направят това, което трябва. Посланията трудно достигат до тях, когато те не искат да направят дадената промяна“, посочи основният лектор на семинара, Кула Асимакопулу, професор по здравна психология и заместник-декан по научните изследвания в университета Оксфорд Брукс във Великобритания.

Обединеното кралство е известно с една от най-ефективните и прогресивни политики за отказване от тютюнопушенето. Държавната подкрепа за пушачите, които искат да се откажат от вредния навик включва стимулиране за преминаване към електронни цигари и поведенческа подкрепа от психолози по специални програми.

Защо хората смятат, че поведенченската промяна е трудна?

По думите на здравния психолог 50% от лекарските съвети към пациенти се забравят на момента. Данните от проучване сред пациенти и здравни специалисти установяват, че специалистите помнят повече от пациентите си. Хората помнят повече какво ги е довело в лекарския кабинет, но не помнят никаква препоръка, която са получили в него, която се отнася до бъдещето им. Освен нереалистичния оптимизъм, пушачите не спират да пушат и заради неподходящите послания - например създаването на страх от рисковото поведение чрез ужасяващите картинки върху кутиите цигари не работи и причините са чисто психологически, смятат учените.

"Причината за това е, че хората реагират различно в ситуация на страх. Например гледайки картинките върху кутиите цигари част от хората ще си помислят: „Тук сме, за да ни е хубаво, не е задължитело да е вечно“. Други ще практикуват философията: „Да, разбрах. Но това няма да се случи на мен“, обяснява здравният психолог.

Навиците и наградите

Навиците са нещо, което правим без да мислим много – те са автоматично поведение. В здравно отношение те активират дадено поведение за възнаграждение – хората пушат или пият, когато искат да си починат. Например, ако в петък вечер искате чаша червено вино, я възприемате като награда за изминалата седмица, в която сте работили.

"Ако например навикът ви е в петък да излезете с приятели и да пушите, това което трябва да направите е да замените този навик с друга „награда“, за да е ефективен подходът ви за отказване на цигарите. Старият начин да се наградите трябва да бъде разбит и заменен с друго поведение – например да се насочите към здравословния начин на живот и да отидете на фитнес. След известно време ще се почувствате наградени от постиженията си върху физиката си“, разказва заместник-деканът по научните изследвания в „Оксфорд Брукс“.

Установено е, че формирането на новия навик отнема от 18 до 254 дни, а нещастните хора по-трудно променят навиците си.

"Много е важно дали обществото подкрепя тези усилия да промените навиците, както и колко упорито се опитвате да го направите. Някои характери са по-трудни в това отношение и е по-трудно да изпитат удоволствие по друг начин и да заменят вредния навик“, коментира проф. Асимакопулу.

Електронните цигари са първата крачка към отказа от пушене

"Преминаването на електронни цигари може да се окаже точно подкрепата, с която пушачите да не се връщат към вредния навик. Електронните цигари са средство, което е успешно за отказване от тютюнопушенето и опитът доказва това“, заяви и д-р Карл Лунд, изследовател в Норвежкия институт по обществено здраве. Норвегия е една от страните, в която пушенето е на изчезване успоредно със замяната му с бездимни изделия като тютюн за орална употреба, популярен в страната като снус.

От гледна точка на поведението си, никога не вървим направо – систематично опитваме да променим навиците си, но има дълъг път до постигането на тази цел.

„Всяка стъпка извън вредния навик и всеки инструмент, който можем да използваме, може да бъде подкрепа за отказване на вредното поведение. От научна гледна точка няма логика да не вървим постепенно към отказването от цигарите, замествайки напълно тютюнопушенето с алтернативите с намалена вреда“, коментираха още изследователите.