Динозавърът Бамбираптор помогна на учените да разберат, че птиците са наследили доброто си обоняние от динозаврите – и след това са го подобрили.

Отдавна се смята, че птиците са еволюирали от малки двукраки динозаври. След дълъг период на развитие са им поникнали пера, започнали са да живеят по дърветата и са започнали да летят. Първата птица е бил археоптериксът, живял преди около 150 милиона години.

Досега се смяташе, че те са имали лошо обоняние, защото еволюционният натиск би оформил мозъци, които фаворизират зрението, баланса и координацията пред обонянието. Ново канадско изследване използва компютърна томография, за да направи проучване на черепите на динозаври, изчезнали птици и днешни птици. Размерът на частта от мозъка, която отговаря за обонянието, показва, че чувството за обоняние на днешните птици и бозайници е по-добро. Ранните птици са имали същото обоняние като днешен гълъб – доста добро, и със сигурност по-добро от очакванията.

Сред данните за това време се включва и бамбираптора, бързо-движещ се създание с размера на куче. Той не е можел да лети, но тялото му вероятно е било покрито с пера, а скелетът му е подобен на този на нелетящи птици. Той е имал приблизително същото обоняние като лешоядите и албатросите днес, които разчитат на обонянието си, за да търсят храна или да се ориентират на дълги разстояния. То вероятно е играело важна роля в търсенето на храна, смята Дарла Зеленицки, палеонтолог от Университета в Калгари.

Сред днешните птици, по-големи части от мозъка са отделени за обонятелния дял при по-примитивните като патиците и фламинготата. Смятаните за по-интелигентни гарвани и папагали имат по-лошо обоняние, вероятно като компенсация за по-големите способности на мозъка. /АФП-БГНЕС