Новите методи за диагностика и терапия на хроничната умора

Хроничната умора е една от най-честите причини за намалено качество на живот и намалена работоспособност при хора, които нямат изявени съпътстващи симптоматични заболявания. Доста подценявана като синдром, хроничната умора в доста държави, включително и у нас, не се смята за значимо състояние, което да трябва да се терапевтира, още по-малко - да се диагностицира лабораторно, генетично или с помощта на някакъв вид апаратура. По тази причина и доста малко хора знаят към кого да се обърнат, ако чувството на постоянна отпадналост продължи по-дълго отколкото човек е готов да понесе.

Диагностиката на хроничната умора се развива с годините поради зачестилите случаи на синдрома в световен мащаб. Няма ясни статистически данни какъв процент от активното население засяга, но има сериозни данни, че в това състояния все по-често страдат и подрастващи, както и хора в напреднала възраст. Съвременната медицина вече има достатъчно методики, с които може да приложи своевременна диагностика и да насочи пациента към конкретни за неговия случай терапевтични подходи.

Умора и хронична умора са различни неща

Когато говорим за хронична умора трябва да направим разграничение от умората след физическа или умствена активност. Обикновено за хронична умора говорим, когато състоянието е сериозно и продължително, което не може да бъде обяснено с други здравословни причини или с дейности, които могат да я обяснят. По тази причина и тя не се подобрява значително с почивка.

Хроничната умора има и физическо измерение

Голяма част от пациентите най-често изпитват неудържимо чувство на изтощение, което може да възникне след дори леки физически или умствени усилия. Не са изключени и отделни болки в мускулите или ставите на тялото, както и главоболие. Нарушението в съня е друг чест симптом на хроничната умора. Хора, които могат да си позволят своевременна почивка с идеята да възстановят тонуса си бързо, ако са преценили, че умората им може да е от претоварване, остават изненадани, че въпреки временното необременено ежедневие, не могат да постигнат здрав и продължителен сън. Други отчитат по-неприятния феномен - спят продължително и дълбоко, но се събуждат изтощени, все едно не са спали. Съвсем логично и за двата случая е да се появи и проблем с концентрацията и паметта. Те съществуват и като отделни симптоми и лесно могат да се превърнат в една по-обща картина, съпроводена с депресивни епизоди, тревожност, чувствителност към светлина, звуци и дори проблеми с храносмилането.

Всички тези симптоми правят хроничната умора многолика и сложна за диагностиране, а причината за появата й все още не съвсем изяснена. Въпреки това има диагностичен подход, до който се стига първо след идентифицирането на проблема, отнасянето му до общопрактикуващия лекар и най-накрая приведен към диагностика или към специалист, който може да я потвърди клинично. Защо е нужно? Защото естеството на тази хронична умора може да е различен и в определени случаи да се наложи по-задълбочено изследване и насочен терапевтичен подход.

Може ли да се види хроничната умора?

Много ще кажат, че умората се усеща, но медицината е разработила някои ясни алгоритми, с които "вижда" наличието на хронична умора, и те най-често се извършват в специализирани лаборатории или диагностични отделения. Ето и някои от тях:

Изследванията в областта на генетиката и биомаркерите се фокусират върху откриването на конкретни молекули в кръвта, плазмата и различни тъкани, като индикатори за наличието на хронична умора. Това включва проучване на измененията в експресията на гените и концентрациите на различни белтъци и молекули.

Функционалните изследвания на мозъка върху магнитно резонансното изображение дават възможност да се проследи мозъчната активност и да се анализира мозъчната перфузия, структура и взаимодействие на различните области в мозъка.

Телесни и биохимични изследвания включват параметри, като нивата на възпаление, окислителния стрес, хормоналните нива и други химични процеси в тялото, които представят допълнителна информация за физиологичните промени, свързани с хроничната умора.

Иновации в диагностиката и проследяването на хроничната умора за персонифицирано лечение.

Някои тежки случаи изискват по-задълбочен анализ и проследяване, което естествено е довело до включването на различни иновативни подходи. Телемедицината и сензорното проследяване започват все по-често да намират приложение в практическата медицина и в случаите на хронична умора дават много ясни индикации за по-нататъшно поведение.

Използването на приложения на телемедицината и приносими сензори позволява непрекъснато следене на физиологични показатели, като сън, активност и сърдечен ритъм, а данните от тях могат да бъдат използвани за обективизиране състоянието на пациента и проследяване на промените му. Други нововъведения, като използването на компютърни алгоритми и техники за машинно обучение предоставят възможност за обработка на големи обеми данни и идентификация на патерни, които биха могли да бъдат свързани с хроничната умора. Това може да улесни поставянето на диагноза и персонализирането на лечението.

Поведение след диагнозата

Най-новите терапевтични подходи за хронична умора се фокусират върху персонализираното лечение, изразено в подобряване на стила на живот и използване на нови класове медикаменти.

Персонализирането на терапията е нарастваща тенденция. Лечението се адаптира към специфичните нужди на всяко лице, като се вземат предвид физическите, психологичните и социалните фактори. Този подход включва съставяне на индивидуален план за лечение, който да отчита уникалните характеристики на пациента.

Скоро ще влязат в сила и нови класове медикаменти, включително такива, които ще влияят на централната нервна система, но за момента са в процес на изпитване или разработка. Някои от тях са насочени към модулиране на невротрансмитери като серотонин, норадреналин и допамин, които се считат за важни за управлението на енергията и настроението.

Дотогава обаче има на разположение достатъчно техники за справяне с хроничната умора. Най-честите от тях включват, парадоксално, не почивка, а засилена физическа активност. Специализирани програми, включващи физически упражнения и физиотерапия доказано подобряват енергийния статус и качеството на живот на пациентите. Психологическата подкрепа е от изключителна важност, ако умората е съчетана с промяна на психичния тонус - депресия, раздразнителност, тревожност и ако тях се проявява с пренесени телесни симптоми като болки и телесно неразположение.

Качеството на сън, управление на стреса и насърчаване на по-положителни жизнени стилове могат да се повлияят изключително добре при когнитивно-поведенческа психотерапия, но предвид дългосрочното терапевтично обучение, много пациенти могат да намерят полезни примери в тази област и директно от източници в интернет. Приложените техники могат да нямат еднаква ефективност за всеки отделен индивид, но със сигурност изпробването им няма да навреди или влоши състоянието.

От медикаментозните терапии с успех могат да се използват някои лекарства или добавки, които подпомагат и регулират качеството и фазите на съня. Ако хроничната умора не се дължи на железен дефицит, някои добавки, като коензим Q10, магнезий и витамин B12, могат да се включат за подпомагане на енергийния метаболизъм и функциите на нервната система.

Хроничната умора не е бърнаут!

"Бърнаутът" (работно прегаряне) и "хроничната умора" са два термина, които често се използват за да опишат състояния на изтощение и умора, но те имат различни конотации и съответно се използват в различни контексти.

Бърнаут представлява дълготраен и прогресиращ стресов отговор на работната среда, който включва чувство на отчаяние, изтощение и намаляване на професионалната ефективност. Бърнаут може да настъпи, когато работещият се чувства изложен на дълготраен и интензивен стрес без адекватна подкрепа. Симптомите на това състояние включват чувство на изтощение, цинизъм, отчуждение от работната обстановка и намаляване на работоспособността. Докато хроничната умора се разглежда като медицинско състояние, което рефлектира върху физическия, а не толкова психологически статус на пациента.

Анелия Николова Dir.bg