Изменението на климата все повече преобразява полярните океани, като водите в Арктика се затоплят бързо, морският лед намалява, а дивата природа губи местообитания в двата края на планетата, се посочва в годишен доклад, публикуван днес.

Докладът за състоянието на океаните на „Коперник“ описва дълбоки промени в световните морета - от рекордни горещи вълни в Средиземно и Черно море до промени в морските екосистеми и повишаване на киселинността на водите.

„Посланието е много ясно. Океанът се променя бързо“, заяви Пиер Бахурел, генерален директор на Mercator Ocean International, която ръководи морската служба на Европейския съюз „Коперник“.

Някои от най-драматичните последици от глобалното затопляне се наблюдават в полярните райони, които обхващат около 20% от повърхността на световния океан, предаде АФП.

Температурата на морската повърхност и морския лед в Арктика се е повишила с 4,2°C между 1982 и 2024 г., или с около 1°C на десетилетие, сочи 10-ият годишен доклад за състоянието на океаните.

За сравнение, глобалните температури на морската повърхност се повишават с 0,12°C на десетилетие.

В Карско море, северно от Сибир, температурите са се повишили с 6,7°C от 1982 г. насам, или с 1,68°C на десетилетие.

С покачването на температурите арктическият морски лед намалява с близо 500 000 квадратни километра на десетилетие от 1979 г. насам - площ, равна на територията на Испания на всеки 10 години.

Отдръпването на леда излага арктическите брегове на вълни, което засилва бреговата ерозия и увеличава рисковете за крайбрежните общности и инфраструктурата, предупреждава докладът.

„Арктическият морски лед намалява от началото на 80-те години, оставяйки около 60% от крайбрежната инфраструктура уязвима на ерозия и покачване на морското равнище“, заяви Карина фон Шукман, директор на доклада за състоянието на океаните, по време на брифинг за медиите.

Междувременно загубата на лед в Антарктида застрашава популациите на пингвините на замръзналия континент.

Рекордно ниското количество антарктически морски лед през 2022 г. съвпадна с първия регистриран мащабен неуспех при размножаването на императорските пингвини, се посочва в доклада.

Императорските пингвини разчитат на стабилния морски лед, за да живеят, ловуват и се размножават, а малките им могат да загинат, ако паднат в ледената вода, преди да развият водоустойчиви пера.

През април императорските пингвини бяха преместени от категорията „почти застрашен“ в „застрашен“ вид от Международния съюз за опазване на природата (IUCN), световния авторитет по отношение на застрашените видове.

Повече от 90% от колониите на императорските пингвини могат да бъдат близо до изчезване до 2100 г., ако загубата на морски лед продължи със сегашните темпове.