Националният природонаучен музей при БАН показва в изложба изследвания върху кучето, одомашняването и ролята му в живота на древните траки

Изследвания върху кучето, неговото одомашняване и ролята му в живота на древните траки, са представени в изложбата "По следите на кучето в Древна Тракия". Експозицията може да бъде разгледана до 10 юни в Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), съобщават домакините, цитирани от БТА.

Авторите на изложбата представят кучето, неговото одомашняване и ролята му в Древна Тракия. Данните им показват, че кучето е първото животно, одомашнено от човека.

Генетичните изследвания потвърждават, че то произхожда от вълка, като предположенията са, че това започва преди около 40 хил. г. с многократни опити и смесване на различни диви и опитомени популации из различни части на древния свят, посочват от НПМ-БАН.

Из изложбата "По следите на кучето в Древна Тракия" Снимка: НПМ-БАН/БТА

"Одомашняването на животните променя значително техния облик и един от първите белези за това е намаляването на обема на черепната кутия, вероятно следствие от подбор на животни с по-малко агресивен характер. Типични външни промени са още скъсяването на муцуната и редукцията на кучешките зъби", разказват от екипа.

По думите им анализите на находки от кучета в Тракия показват, че са били средно големи, с височина при холката 50-57 см и само единични индивиди са по-едри, с височина около 62-64 см.

"Изключение прави могилният некропол при Сборяново, където се наблюдават по-едри екземпляри, доближаващи се до размерите на вълк. Масивните екземпляри са определени като големи "ловджийски кучета" или от типа на "съвременната вълча порода", отбелязват от музея.

Плакатът на изложбата "По следите на кучето в Древна Тракия" Снимка: НПМ-БАН/БТА

В изложбата са представени данни за присъствието на кучето в тракийската иконография и за различните роли, в които човекът го поставя - помощник в лова, пазач, пастир на стадата и спътник на своя господар, както и използването му в гадателски практики.

Може да се видят изображения на иконографски паметници с нашийниците, използвани в Тракия - от по-обикновени въжени и кожени екземпляри до метални, с по-сложна изработка и украса, използвани за хрътките на тракийската аристокрация.

Гл. ас. д-р Надежда Карастоянова Снимка: НПМ-БАН/БТА

Автори на изложбата "По следите на кучето в Древна Тракия" са гл. ас. д-р Надежда Карастоянова, археозоолог в Националния природонаучен музей при БАН, Стелла Николова, докторант в Националния археологически институт с музей при БАН, и гл. ас. д-р Ели Филипова от Института за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол" при БАН. Консултант е проф. Николай Спасов, палеонтолог в НПМ-БАН, уточняват от НПМ-БАН.

Стелла Николова, докторант в Националния археологически институт с музей при БАН Снимка: НПМ-БАН/БТА

Изложбата се организира в изпълнение на проект "Corpus Animalium Thracicorum: дигитален корпус на фауната в тракийските земи (1000 г. пр. Хр. - 500 г. сл. Хр.)", финансиран от Фонд "Научни изследвания" по договор No КП-06-М90/2 от 10.12.2024, уточняват от НПМ-БАН.