Откриха средновековна сграда край Ивайловград
Наука 28.08.2012 16:36
Открита е средновековна сграда край Ивайловград. Находката дава основание да се смята, че близката крепост "Балък дере" не е просто стражева крепост, а замък, откъдето е бил управляван регионът.
Това съобщиха от Националния исторически музей (НИМ), който финансира проучването на средновековната крепост "Балък дере" край Ивайловград, добила популярност под името "Родостица".
Откритата голяма обществена сграда е изградена от камъни, споени с хоросан, със зид, широк 1,10 м, с каменен плочник и с мраморни колони.
Бъдещите проучвания ще отговорят на въпросите, свързани с нейната функционалност.
Крепостта е интересна, тъй като очертава няколко граници -
между България и Гърция, между Родопите и Тракия и между средновековната българска държава и Византийската империя.
Проучванията започват през 2004 г., а редовните археологически разкопки - през 2007 г.
Културните пластове достигат дълбочина 2,20 м, като в тях са открити находки от IV до началото на XIV век.
В запазената архитектура личи късноантичният блясък, включващ сгради, улица с канализация, които са унищожени от славянските нашествия през втората половина на VI век.
От този период са съхранени множество предмети на бита -
комплект теглилки, ножове, куки за риба, тежести за станове и рибарски мрежи, глинени лампи, женски накити, битова керамика и др., както и неизменното огромно количество монети, в чийто център е откритото през 2009 г. съкровище, датирано от края на V век.
Създаването на българската държава и нейният възход през периода IX-X век също оставят своя белег на "Балък дере".
Oткрити са основи на жилище с огнище, множество старобългарски коланни апликации, факт, показващ, че е твърде вероятно през този период крепостта да е граничен бастион на българската държава по южната й граница.
През XI век се стига до промяна във функциите на крепостта, населението започва да живее извън нейните стени, а върху големите сгради се формира некропол с богати гробове.
С превземането на Константинопол през XIII век се променя завинаги геополитическата конфигурация на Балканите и крепостта е обречена на забвение и постепенно започва нейният упадък.
Въпреки това са открити множество монети, луксозни керамични съдове, бронзов обков на книга с изображение на светци, както и архитектурни поправки на съществуващите вече сгради.
Най-късно откритата находка е сребърна монета на кръстосеца Гийом II, управлявал атинското дукство в началото на XIV век. /БТА
Това съобщиха от Националния исторически музей (НИМ), който финансира проучването на средновековната крепост "Балък дере" край Ивайловград, добила популярност под името "Родостица".
Откритата голяма обществена сграда е изградена от камъни, споени с хоросан, със зид, широк 1,10 м, с каменен плочник и с мраморни колони.
Бъдещите проучвания ще отговорят на въпросите, свързани с нейната функционалност.
Крепостта е интересна, тъй като очертава няколко граници -
между България и Гърция, между Родопите и Тракия и между средновековната българска държава и Византийската империя.
Проучванията започват през 2004 г., а редовните археологически разкопки - през 2007 г.
Културните пластове достигат дълбочина 2,20 м, като в тях са открити находки от IV до началото на XIV век.
В запазената архитектура личи късноантичният блясък, включващ сгради, улица с канализация, които са унищожени от славянските нашествия през втората половина на VI век.
От този период са съхранени множество предмети на бита -
комплект теглилки, ножове, куки за риба, тежести за станове и рибарски мрежи, глинени лампи, женски накити, битова керамика и др., както и неизменното огромно количество монети, в чийто център е откритото през 2009 г. съкровище, датирано от края на V век.
Създаването на българската държава и нейният възход през периода IX-X век също оставят своя белег на "Балък дере".
Oткрити са основи на жилище с огнище, множество старобългарски коланни апликации, факт, показващ, че е твърде вероятно през този период крепостта да е граничен бастион на българската държава по южната й граница.
През XI век се стига до промяна във функциите на крепостта, населението започва да живее извън нейните стени, а върху големите сгради се формира некропол с богати гробове.
С превземането на Константинопол през XIII век се променя завинаги геополитическата конфигурация на Балканите и крепостта е обречена на забвение и постепенно започва нейният упадък.
Въпреки това са открити множество монети, луксозни керамични съдове, бронзов обков на книга с изображение на светци, както и архитектурни поправки на съществуващите вече сгради.
Най-късно откритата находка е сребърна монета на кръстосеца Гийом II, управлявал атинското дукство в началото на XIV век. /БТА
![]() |
1 | 2.10282 |
![]() |
1 | 2.26842 |
![]() |
10 | 3.8553 |
![]() |
100 | 4.18113 |
![]() |
1 | 1.69674 |
Последни новини
- 21:49 Хороскоп за петък, 1 август 2025 г.
- 19:33 Някои храни могат да доведат до по-висок риск от рак на белия дроб
- 19:25 Почивката в Гърция поскъпна с 10–15%, но пак е с 30% по-евтина от тази у нас
- 19:17 Зеленски пак зове: Светът да смени режима в Русия и да бъдат конфискувани руските авоари!
- 19:09 Ген. Алаудинов: Цялата отбранителна система на ВСУ е пробита с освобождението на Часов Яр
- 19:02 Бащата на Сияна: Болката не намалява и след 4 месеца от загубата на детето ми
- 19:00 Димитър Стоянов, най-близкият човек на Радев, направил опит да напусне президентството
- 18:55 CNN: Още три украински града са в риск - лятната офанзива на Русия се превръща в ескалираща криза