Второто най-дълбоко земетресение, регистрирано някога, позволи на учените да надникнат под повърхността на планетата, разкривайки върхове по-високи от тези в Хималаите.

Учените са успели да открият гигантските структури в данните от сеизмичните вълни, уловени по време на земетресението в Боливия през 1994 г. с магнитуд 8,2 по Рихтер и дълбочина 647 км, показва проучване, публикувано в списание Science.

Земната мантия е съставена от гъста силикатна скала, която се простира от кората до ядрото, което представлява 84% от обема на нашата планета. На 410 мили от повърхността, се намира граница, известна като 660-километровото прекъсване, която разделя мантията на горно и долно ниво.

Топографията на тази граница е изключително трудна за разчитане поради нейната плътност, така че един от малкото начини това да стане е посредством сеизмичните вълни. Вълните се срещат с различни текстури, минерали и структури и се отразяват от тях по начин, подобен на този, какъвто светлинните вълни отразяват обекти, осигурявайки на учените сеизмични снимки.

Изследването на измерванията, направени по време на земетресението в Боливия, е позволило на учените да реконструират структурите на това 660-километрово прекъсване. "Големите земетресения позволяват на сеизмичните вълни да пътуват през мантията и ядрото, да се отклонят от 660-километровото прекъсване и да се върнат обратно през Земята, за да бъдат засечени в земната кора", казва Джесика Ървинг, геофизик в Принстънския университет и автор на проучването.

Чрез данните от земетресението, екипът учени открива в 660-километровата граница "по-голяма топография от Скалистите планини или Апалачите". "Не мога да ви дам точно изчисление", казва Ървинг по отношение на надморската височина. "Но планините на 660-километровата граница могат да бъдат по-високи от Хималаите", допълни той. /БГНЕС