Учените не са открили извънземен живот на близка екзопланета. По-ранни наблюдения предполагаха наличието на биомолекула на планетата K2-18b. Но нови по-задълбочени проучвания не откриват доказуемо присъствие на биомолекулата, пише NewScientist.

Повечето учени са съгласни, че първоначалните твърдения са били прибързани, но един от изследователите, стоящи зад предишното откритие, твърди, че новите данни всъщност показват дори по-силни доказателства.

През април Никку Мадхусудхан от Университета в Кеймбридж и негови колеги заявиха, че са открили следи от диметил сулфид (DMS) и диметил дисулфид (DMDS) в атмосферата на планетата K2-18b - скалиста планета, по-голяма от Земята и отдалечена на около 124 светлинни години - сравнително близко за мащабите на галактиката ни разстояние.

На Земята тези молекули се произвеждат само от живи организми. Тогава Мадхусудхан заяви, че това са "първите сигнали, че може би виждаме обитаем извънземен свят".

По-късно обаче, когато други учени анализираха същите данни от космическия телескоп "Джеймс Уеб" (JWST), използвайки различни статистически модели, те не откриха силни доказателства за присъствието на тези молекули. Но Мадхусудхан и екипът му също направиха повторен и по-задълбочен анализ, който според него само го е направил "по-уверен", че DMS е най-доброто обяснение за данните. Без нови наблюдения обаче астрономите не можеха да стигнат до консенсус относно наличието на живот на K2-18b.

Сега Ренью Ху от Калифорнийския технологичен институт и неговият екип, заедно с Мадхусудхан, са анализирали нови наблюдения на K2-18b от "Джеймс Уеб".

Те не откриват статистически доказателства за наличие на DMS.

"Статията не предоставя категорични доказателства за съществуването на тази молекула в атмосферата," казва Ху.

Мадхусудхан, Ху и техните колеги използват близко-инфрачервената камера на космическия телескоп, за да наблюдават светлината от звездата на K2-18b, преминала през атмосферата на планетата, за да се установи какви молекули се съдържат там.

Камерата използва различна дължина на вълната от тази при средно-инфрачервените измервания, използвани в анализа от април. Те прилагат различни атмосферни модели - някои с включен DMS, други без - и с различни предположения, например за наличието на водна пара.

Някои от моделите, включващи DMS, обясняват данните малко по-добре, но не винаги, и във всички случаи доказателствата са под прага, при който учените могат уверено да твърдят, че има реално откритие.

"Тази зависимост от модела показва, че сигналът е много слаб - ако изобщо съществува," казва Ху. "Бих подхождал с повишено внимание."

Мадхусудхан се съгласява, че няма достатъчно доказателства за откритие, но твърди, че по-справедливо е новите данни да се сравнят с други наблюдения от близко-инфрачервената камера на "Джеймс Уеб" от 2023 г., а не с априлските измервания със средно-инфрачервения инструмент. Според него, в такъв случай доказателствата за DMS изглеждат по-силни.

"Чисто статистически, според това, което докладваме в статията, данните обективно показват леко по-силни доказателства за DMS," казва той.

"Разбира се, все още може да има други молекули, които имитират DMS," добавя той. Но има сигнал, причинен от неидентифицирана молекула, който според него най-добре се обяснява с DMS. "Но все още не можем да направим категорично заключение."

"В статията ясно се казва, че няма доказателства за диметил сулфид. Няма статистически доказателства за нито един от тези газове," казва Луис Уелбанкс от Държавния университет на Аризона. Сара Сийгър от MIT е на същото мнение - нивото на статистическа значимост не се счита за откритие.

"Изглежда, че спорът дали има засичаеми нива на DMS в атмосферата на K2-18b е към своя край, тъй като по-прецизните измервания не доведоха до по-ясно откриване," казва Джейк Тейлър от Оксфордския университет.

Още един удар по тезата за биосигнатурата е, че Ху и неговият екип са открили, че при определени атмосфери, богати на водород - като тази на K2-18b - DMS може да се образува по химичен път, без участието на живот.

"Това ни помага да стесним кръга на молекулите, които могат да бъдат използвани като изключителни биосигнатури в атмосфери на екзопланети, и изглежда, че DMS отпада от този списък," казва Тейлър.

Той обаче добавя, че бъдещи наблюдения със средно-инфрачервения инструмент на "Джеймс Уеб" - същият, използван през април - може да предоставят по-подробна информация, тъй като той засича различна част от спектъра, където сигналът от DMS и други сложни молекули би бил по-видим.

Нещото, по което всички астрономи са единодушни, е, че планетата е богата на вода. Ху и екипът му откриват силни доказателства за наличие на метан и въглероден диоксид, което предполага присъствие на вода. Все още обаче не може да се определи дали тя съществува под формата на океани, водна пара в атмосферата или е заключена в недрата на планетата.

K2-18b е два и половина пъти по-голяма от Земята. Тя орбитира в зоната позволяваща наличието на течна вода. Нейната звезда е червено джудже. Едно завъртане около нея отнема 33 дни. Това означава, че екзопланетата е гравитационно заключена и гледа винаги с едната си страна към звездата.