От най-ранната си история човечеството се е страхувало от природни бедствия. Големите природни бедствия и катастрофи от далечното минало продължават да предизвикват огромен интерес и да се изучават от учените, доколкото е възможно. Журналистът от датското научно-популярно издание Berlingske Ларс Хенрик Агард написа "Голяма зла книга за бедствията", описваща както естествени, така и създадени от човека заплахи за живота на Земята. Ето откъс за това, което може би е била най-голямата природна заплаха досега - супервулкана.

Голямото красиво езеро, наречено Тоба, е дълго около 100 км, дълбочината му достига 500 м и се намира на един от най-големите острови в света - индонезийският Суматра.

Холандски учен открива през 1949 г., че склоновете на планината над езерото Тоба са образувани от скали от определен тип, които се образуват само когато вулканична лава изстине и се втвърди след изригване на вулкан.

Днес знаем, че Тоба е най-голямото в света вулканично езеро. Известно е също така, че както езерото, така и околните планини са възникнали по време на най-голямото стихийно природно бедствие на Земята от поне 100 хиляди години. Може уверено да се твърди, че това е било най-лошото изпитание за нашите предци.

Бедствието се е случило преди около 75 хиляди години. Изглежда, че Земята тогава е започнала да се тресе от многобройни мощни земетресения няколко часа и дори дни, преди да се напука. И така вулканът се е "отпушил" и е изхвърлил в атмосферата неизмеримо количество пепел, лава, гореща кал.

Първоначално изригването е засегнало предимно остров Суматра, където огромни територии са се оказали покрити със слой от лава, сажди и пепел, дебел до 400 метра. Всички растения и животни в радиус от няколкостотин километра от вулкана са погребани под този слой завинаги.

Облакът от пепел в небето е бил толкова огромен, че над голяма част от Азия денят вероятно се е превърнал в тъмна нощ. В южната част на Индия, на повече от 2 хиляди километра от Тоба, и сега може да се намери слой пепел от това изригване, с дебелина няколко метра. И дори в езеро в Южна Африка, на цели 7 хиляди километра от вулкана, са открити следи от пепел от Тоба.

Ветровете във високите слоеве на атмосферата са разнасяли пепел и газ от вулкана по целия свят. Образувала се е "пелена", блокираща голяма част от слънчевите лъчи и е станало много студено.

Днес се смята, че тогава глобалната температура е паднала средно с десет градуса - и са били необходими години, преди тази вулканична мъгла да започне да се разсейва и температурата да се повиши отново. Това явление се нарича вулканична зима.

Например, средната годишна температура в Дания сега е осем до девет градуса. Това означава, че ако днес изригне вулкан като Тоба, средната температура в Дания ще падне до около минус два градуса. Така лятото ще бъде като студена есен, есента и пролетта ще бъдат като много студена зима, а през зимата ще бъде като във фризер.

Хора, които приличат на днешните, са се появили преди около 300 хиляди години. И едва преди около 100 хиляди години те са започнали да напускат Африка и да се заселват по целия свят. Първият регион към който са се отправили, е бил Азия. Така че, когато след изригването на вулкана е настъпила вулканичната зима, вероятно в района на езерото Тоба вече са живеели хора.

Може само да се гадае как всичко това се е отразило на нашите предци. Но е много вероятно, когато топлината се е върнала в света няколко години след изригването, на Земята да са били останали само няколко хиляди души.

С други думи, заради вулкана Тоба хората тогава са се превърнали в застрашен от изчезване вид - едва ли не като като тигрите, носорозите и сините китове в наши дни. Ако наистина преди около 75 хиляди години, сред изригването на супервулкана в света са останали само около 5000 души, то тогава всички сегашни почти 8 милиарда човека са потомци на онези, които тогава са оцелели след огромното природно бедствие./money.bg