През 2022 г. Националният исторически музей (НИМ) навършва 49 години.

Той е създаден с Разпореждане №90 на Министерския съвет от 5 май 1973 г. „със задача да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската държава до наши дни…”

За пръв директор на НИМ, през юни 1974 г., е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко след това започват назначенията и на първите служители на музея. За осигуряване на възможността за работата им, Градската библиотека, която по това време се помещава на ул. „Гурко” №1, им предоставя малка стая. С ентусиазма на първите, наред с организационната работа, тези първи служители на музея полагат началото на комплектуването на неговите фондове, уреждат временни изложби, популяризират българското културно-историческо наследство.

Още първата изложба на музея - „Праисторическо изкуство в българските земи” (5 май 1975 г.), е заявка за бъдещото надхвърляне на хронологичните граници, заложени в Разпореждането за създаването на НИМ. Тя е последвана скоро от други, не по-малко впечатляващи изложби: „Български женски накити през вековете” (9 октомври 1975 г.), „1000 години българска икона” (16 януари 1976 г.), „Тракийско изкуство и култура” (5 април 1976 г.), „100 години от Априлското въстание” (май 1976 г.), „Култура и изкуство на средновековната българска държава” (17 май 1977 г.) .

През 1978 г. музеят се премества в сградата на бившето руско посолство - на ул. „Московска”, където остава до 1983 г. Тук той разполага с малка експозиционна площ, където представя редица изложби./БГНЕС