Там е ужасно студено, няма въздух за дишане и радиацията е с убийствени нива - 100 пъти над тези на Земята. Дотам и обратно се пътува поне 160 милиона километра, Слънцето ще прекъсне всякаква комуникация за седмици наред. И въпреки това близо 6300 кандидати да станат първите хора, кацнали на Марс, вече са се записали в американската космическа агенция за бъдещи далечни мисии.

В следващите няколко седмици от NASA ще обявят имената на 20-те души, които ще започнат обучението си за астронавти, подготвени да продължаващи месеци наред полети. Ентусиазмът за пътуване в Космоса се възражда, включително защото пилотиран полет до Червената планета изглежда все по-възможен.

Това стана ясно от дългоочаквана конференция във Вашингтон с участието на специалисти и на генералния директор на космическата агенция на САЩ Чарлз Болдън.

"Интересът към изпращането на хора на Марс никога не е бил толкова голям. Застанали сме на прага на втора възможност да направим крачка напред към това, което смятам за съдба на човечеството - да продължим към друга планета", заяви Болдън.

Броят на кандидатите да се обучават за астронавти е вторият най-голям от основаването на NASA през 1958 г. Първите 20, които агенцията ще обяви скоро, "ще бъдат сред първите, обучени специално за продължителни космически полети", обясни още Болдън.

Но от различните панели на конференцията стана ясно също така, че това едва ли ще стане преди 2030 - 2033 г., както и че има и неяснота по много технологични проблеми. Поради това засега по-вероятна изглежда мисия с хора до марсианска орбита, а спускането на планетата ще остане за годините след това.

Засега агенцията планира за 2025 г. мисия в дълбокия космос за улавяне, "паркиране" в лунна орбита и изследване на малък астероид. Според NASA това ще донесе практична информация, но според критици на тази идея тя само ще отклони внимание и ресурси от основната цел - Марс. "Да не се залъгваме - все още нямаме технологичен капацитет за марсианска експедиция", отвърна Болдън.

Специалистите коментираха, че преди изобщо да стъпи човешки крак на Червената планета, ще са нужни поне 5 товарни полета за доставяне на оборудване. Вероятно ще трябва робот да сондира по-дълбоко, за да открие вода за пиене и за гориво за обратния полет на астронавтите. Роботи ще са необходими и за изкопаване на убежище на хората от мощната космическа радиация, докато прекарат на повърхността няколкостотин дни от продължаваща поне 1000 дни мисия.

Паскал Еренфройнд, астробиолог от NASA, каза, че в момента изглежда "неприемлив риск" да се изпращат хора да бъдат облъчени смъртоносно.

Джеймс Ройтер, зам.-директор по технологичните въпроси, коментира тази позиция така: "Тези момчета трябва да знаят, че поемат огромен риск, особено в първите няколко полета, но рискът винаги е бил част всички проблеми. Ако поставим риска на първо място и обещаем, че ще се върнат безопасно, никога няма да се захванем с всичко това. Трябва да мислим различно."

Трябва да се измисли и схема за безопасно достигане на повърхността - еднотонният марсоход Curiosity бе спуснат от т.нар. космически кран, но ако се приложи същата технология за капсула с хора (още повече с гориво и апарат за завръщане), комплексът ще е близо 40 пъти по-тежък.

Предварителното изпращане на товари и апарати изглежда по-лесен вариант, но само при условие че специалистите усъвършенстват достатъчно уменията си да ги спускат на едно и също място и апаратът с астронавтите да "уцели" този район.

Друг проблем е изобретяването на нови слънчеви панели - достатъчно мощни и устойчиви за полет до и от Марс, но и конструирани така, че да бъдат сгънати в ракета носител.

Трета задача е да се измисли защитно покритие за соплата на ракетата, което да ги предпази от разрушаващото въздействие на йонизираните космически частици.

На тридневната конференция се разбра също, че NASA иска да вдъхнови бъдещите инженери и астронавти за марсианска мисия, мнозина от които днес са ученици. Съвместен конкурс с Lockheed Martin за идеи как астронавтите да бъдат защитени от радиацията по време на полета получи 34 000 предложения от деца.

NASA предлага при обсъждането на бюджета й от 17.7 млрд. долара за 2014 г., предложен от президента Барак Обама, конгресмените да позволят още сега 821 млн. долара да бъдат отделени само за подготовка за пилотирана мисия до Марс. Агенцията лобира и за одобрение от Конгреса да прехвърли на частни подизпълнители всички бъдещи полети до земната орбита, за да се фокусира върху мисии в дълбокия Космос.

Болдън твърди, че NASA ще пристъпи към подготовка на полет до Марс само ако Конгресът даде съгласието си за прехвърлянето на тези задачи към частни компании. /dnevnik.bg