Синдромът на Аспергер – една от формите на аутизма, при която интелектът не е засегнат, но в голяма степен намаляват социалните способности, може би е пряко свързан с гениалността. До този извод е стигнал британският психиатър професор Майкъл Фицджералд, който приложил своя богат опит към биографиите на известни учени и хора на изкуството.

Както пише “Телеграф”, на форум на психиатрите в Лондон професорът е заявил, че много велики хора – Алберт Айнщайн и Исак Нютон, Джордж Оруел и Хърбърт Уелс, Моцарт, Кант и редица други мислители, са страдали от лека форма на аутизъм и точно затова са били гениални. Фицджералд смята, че синдромът на Аспергер (както и другите прояви на аутизма) се контролира от същите гени, които отговарят за творческото мислене. При това според него всеки случай е уникален, защото е невъзможно да се предскаже комбинацията на гените и не бива да се създава стереотип “гений = аутист”.

В изследването си професорът се е осланял на собствените си данни, събирани дълги години – над 1 600 история на заболяването, и достъпни биографични данни за гении от миналото. Трябва да се отбележи, че според статистиката различни форми на аутизъм се срещат при един от всеки сто души. При това повечето форми не са опасни и водят до това, че с известно усилие човек влиза в отношения с обществото. /Интерфакс - БГНЕС