Може ли намаляването на солта да увеличи риска за здравето ни?

Едва ли има човек, който не се възмущава от толкова очевидно провокативен въпрос. На място си е, въпреки че внася объркване, след като медицината тъкмо е успяла да ни научи колко лошо нещо е солта. Заедно със захарта е наричана бяла отрова и все повече хора я изхвърлят от списъка си за покупки.

Дълго време лекари от всички специалности обясняват, че употребата на твърде много натрий с традиционната готварска сол е лошо за здравето. Но данните от горещо изследване сменят гледната точка. Учени установиха, че неизбежното намаляне на хлорида, което върви в комплект с ограничаването на солта, може реално да нагнети риска от съкращаване на продължителността на живота и сърдечни заболявания при хората с артериална хипертония.

Изследователи от университета в Глазгоу, Шотландия, анализират данни за 35-годишен период от живота на над 13 хиляди пациенти с високо кръвно налягане. Резултатът от проучването, публикувано в специализирания журнал "Хайпъртеншън", сочи, че вероятността за преждевременна смърт е 20% по-висок в групата с най-ниско ниво на хлорида.

Традиционно натрият е изтъкван като основен виновник за увеличаване на риска от хипертония и се забравя, че той не е единственият елемент в солта. Втренчването в едната съставка води до подценяване на ролята на другата. Изследването
обръща внимание върху избутания на втори план хлорид Той обаче също участва с главна роля в процесите в организма.

Проектът имал за цел да постави под прожектора този недостатъчно изследван химически компонент. Първоначално учените очаквали да се очертае връзка между него и смъртността в посоката, в която "работи" и натрият, изненадващо обаче зависимостта се оказа обратна.

Тази година Световната здравна организация промени позицията си колко сол за деня е безопасна, като редактира предишната си препоръка към още по-голямо намаляване на натрия.

Пред досегашната мярка - 2 г на ден, добави "по-малко от". За сравнение - само една чаена лъжичка сол съдържа около 2, 3 г натрий. А това е максимално допустимата доскоро стойност за хората под 50 години и много повече от препоръчваната за хипертоници и възрастни хора. Аргументът е, че високото ниво на натрий е обвинявано за високото кръвно, инфарктите и инсултите, остеопорозата, заболявания на бъбреците, рак на устата и стомаха.

Шотландските учени не оспорват твърденията, но са категорични, че хлоридът играе изключително важна роля за физиологичните процеси в тялото. Най-просто казано, той е електролит и поддържа киселинния баланс и равновесието на течности в тялото.
Почти едновременно с екипа от Глазгоу учени от Калифорнийския университет публикуват проучване, което поднася друга изненада. "Данните ни ясно показват, че колко натрий ще циркулира в тялото се определя преди всичко от мозъка и биологичните нужди , а не от приетит с храната количества", съобщава пред "Медикъл нюз тъдей" д-р Дейвид Маккарън.

Проучването е много мащабно - обхваща 60 хиляди доброволци от 45 държави. Проследява и фонови спомагателни данни за средния прием на готварска сол по държави - "порцията" се движи от 2,6 до 4,8 г на ден и не се е променила за последните 50 г.

Изследването цитира опасения, че прекалено ниските нива на натрий в организма може да задълбочат някои от рисковите фактори за здравето. Като например контрола на липидите в кръвта и инсулиновата резистентност, та дори косвено да увеличат риска от сърдечносъдови заболявания.

Критиците на това становище обаче искат да се прецизира с научни изследвания дали неблагоприятни ефекти, за които се говори, не са резултат на нещо друго, несвързано с приема на сол. Например на грешки в хранителния и двигателен режим. /24chasa.bg