Някои последствия от климатичните промени върху океаните и ледената покривка са необратими и човечеството трябва да се подготви за това, предупредиха учени, цитирани от Франс прес и БТА.

Оповестеният днес в Монако доклад на експерти по климата от ООН включва дълъг списък с опустошителни последствия, като се започне с покачването на морското ниво.

Океаните са погълнали една четвърт от дължащите се на човешката дейност парникови газове и над 90 процента от топлината, свързана с климатичните промени. В резултат моретата на планетата се затоплиха, увеличиха киселинността си и станаха по-малко солени.

Честотата, интензитетът и продължителността на морскитте горещи вълни, като опустошилите Големия бариерен риф, се увеличиха.

Екстремните феномени Ел Ниньо, които допринасят за горски пожари, бури и епидемии, ще са 2 пъти по-чести дори ако се намалят емисиите въглероден диоксид. Ако не бъдат ограничени въпросните емисии, потенциалният максимален улов на риба може да намалее с 20-24 процента до края на века в сравнение с периода 1896-2005 г. Морските видове, от планктона до рибите и бозайниците, са се преместили на стотици километри от 50-те години на миналия век.

В сравнение с периода 1980-2000 г. океанското ниво ще се повиши с около 43 сантиметра до 2100 г., при положение че температурата се покачи с 2 градуса Целзий, и с 84 сантиметра, ако температурата се увеличи с 3 или 4 градуса Целзий - затопляне, към което водят сегашните тенденции.

През 22-ри век темповете на покачване на морското ниво ще са 100 пъти по-бързи, нараствайки от 3,6 милиметра годишно днес на няколко сантиметра и впоследствие на няколко метра през 2300 г., ако не се намалят емисиите въглероден диоксид.

Построяването на защитни прегради срещу покачването на морското ниво може да намали между 100 и 1000 пъти рисковете от наводнения, при условие че се инвестират десетки и дори стотици милиарди долари.

Между 20 и 90 процента от районите с влажен климат вероятно ще бъдат загубени до 2100 г. в резултат на предвиденото покачване на морското ниво.

Концентрацията на кислорода в морето е намаляла с 2 процента за 60 години и вероятно ще спадне с още 3-4 процента, ако не се намалят емисиите въглероден диоксид.

Затоплянето на водата и замърсяването на крайбрежието са виновни за увеличаването на "мъртвите зони", където ниското ниво на кислорода пречи на морския живот.

Кораловите рифове, на които разчитат половин милиард души, за да се изхранят, ще понесат големи загуби дори ако затоплянето е само с 1,5 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха.

Ледената покривка в Антарктида и Гренландия ежегодно губи средно 430 милиарда тона лед от 2006 г. , превръщайки се в главен виновник за покачването на океанското ниво.

Ледниците, които снабдяват със сладка вода над 2 милиарда диши, също отстъпват. Ледниците на малка надморска височина в Алпите, Кавказ и Скандинавия могат да загубят 80 процента от обема си до 2100 г.

Планините вероятно ще загубят значителна част от снежната си покривка, а това ще има важни последствия за земеделието, туризма и енергоснабдяването.

Възможно е да се стопи голяма част от вечната замръзналост - заледената през цялата година почва, до 2100 г., ако не се ограничат емисиите въглероден диоксид. /БТА