По повод обявените от Фонд „Научни изследвания” (ФНИ) приоритетите си за 2008 г. от Движението на младите учени съобщиха, че те се различават от миналогодишните и са доста оскъдни и като теми и като финансиране.

Според младите учени, те са в разрез с научните приоритети на Европейския съюз за 2008 г. с отпадането на нанотехнологиите, а т.нар. нови материали въобще не са застъпени.

Една справка със Седма рамкова програма на ЕС дава следното:

“По препоръка на Европарламента нанотехнологиите и науките за човека се обособяват като специални приоритети.” На същите нанотехнологии руският президент Путин призовава през 2007 г. да се обърне особено внимание, което се изразява в 130 милиарда рубли инвестиции (близо 3.6 милиарда евро).

Възниква въпросът защо след като България финансира приоритетно нанотехнологиите за 2007 г., от 2008 г. тя де факто спира да ги финансира? И кой определя това, риторично питат младите учени.

Що се отнася до науките за човека – те не са били сред приоритетните за финансиране в България, нито явно ще бъдат... коментират те.

От Движението на младите учени питат по какъв начин министър Вълчев дефинира научните приоритети на ФНИ за 2008 г. и защо определя точно тези? Те са категорични, че до ден днешен България няма ясно дефинирани приоритети за икономическо, а следователно и научно развитие. При това положение логично би било министърът да се допита до Националния съвет за научни изследвания.

Последният е създаден като консултативен орган към Министъра на образованието и науката в съответствие с гл. 8 на Закона за стимулиране на научните изследвания. В него неслучайно има водещи учени и специалисти от всички области на науката. Този съвет обаче не е свикван вече близо година (от месец март 2007 г.).

Все още не я ясно, според младите, как ще се включи българският бизнес в развитието на науката. След хубавите думи за това как българският бизнес ще инвестира в науката и колко добре се спазват духа и целите на Лисабонската стратегия, за нас възникват някои въпроси:

Дали се водят разговори и с други представители на бизнеса, не само с КРИБ? Какви технологични центрове ще се създават? Кой, кога и как определи тематиката им? Кой ги консултира научно, за да се прецени доколко рентабилно е изграждането им от нулата (ниво закупуване на земя, строеж и пари за нова много скъпа апаратура), при положение, че и трите неща малко или много ги има в наличност и само се нуждаят от надграждане. Но те пък не са частна собственост.

Каква е връзката на новите приоритети със структурата на българската промишленост? Защо не е стимулирано например транспортното машиностроене, точното машиностроене и електрониката? Защо не са стимулирани например т.нар. функционални приоритети, т.е. създаването на научни, измервателни и индустриални прибори? Такива български прибори за наша гордост летят в космоса.

Космическите изследвания също са сред Европейските приоритети, но не и за България.

Би било добре, ако тези и още въпроси бъдат осветлени пред нашата общественост. Все пак става дума за пари на българския данъкоплатец, заключават в становището си от Движението на младите учени. /БГНЕС