За Гордион, древната столица на Фригия, се говори, че е управляван от легендарния цар Мидас, "човекът със златното докосване". Но кой е бил той и откъде идват историите за него?

Преди няколко месеца Турция получи поредното признание да изумителните исторически събития по земите й, а чудесата продължават да изненадват. На 45-ата среща на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която се състоя през септември 2023 т. в Рияд, в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО бяха включени два обекта в окръг Анкара. Жителите на турската столица бяха горди от включването на античния град Гордион и джамията "Асланхане". От ЮНЕСКО посочват, че Гордион е едно от най-ценните исторически места в Близкия изток.

Любопитен факт е, че Ясъхьоюк, където се намира древният град, граничи със село Къранхарман, населено с български турци. Деветдесет процента от населението на селото са български турци, голяма част от които са се изселили от България още през 20-те години на 20-и век.

Посетителите на Турция винаги са били възхитени от нейните величествени исторически обекти. От извисяващите се колони на Библиотеката на Целз в Ефес до колосалните глави в планината Немрут - страната почти потъва под тежестта на историческото си великолепие.

Но има един древен град - наскоро обявен за 20-ия обект на световното наследство на ЮНЕСКО в Турция - който обявява значението си с далеч по-малко фанфари. Името му е Гордион, древната столица на фригийското царство от желязната епоха, на възраст поне 4500 години.

Снимка: unesco.org

Разположен в брулена от ветровете равнина на около 90 км югозападно от Анкара, Гордион прилича повече на кариера или на срутен кратер на угаснал вулкан, отколкото на някогашен могъщ град. Огромна могила, погребани останки от цитадела на огромна площ, се издига плавно от околния пейзаж, а до върха води пясъчна пътека.

Оттам можете да надникнете в откритите разкопки и да различите срутените очертания на стените, маркиращи отпечатъка на древните имения и складове като план на имотен агент. От другата страна на хоризонта десетки по-малки могили осейват полетата като гигантски праисторически къртичини.

Само монументалната порта, оградена от масивни каменни стени с височина 10 м, подсказва, че някога това е била столицата на едно от най-големите царства от желязната епоха.

"Малко са онези, които са чували за фригийците, но от около IX до VII в. пр. н. е. те доминират в Мала Азия - днешна Турция", обяснява Брайън Роуз, професор по археология в Университета на Пенсилвания, който ръководи разкопките в Гордион от 2007 г. насам.

Снимка: iStock by Getty Images

"Гордион се намира на кръстопътя на основните търговски пътища от изток на запад: на изток са империите на Асирия, Вавилон и хетите, а на запад - Гърция и Лидия. Фригийците са успели да се възползват от това стратегическо местоположение и са станали богати и могъщи."

Но макар името Фригия да не е познато, има човек, свързан с този град, когото мнозина могат да разпознаят. Археолозите смятат, че Гордион е бил управляван от легендарния цар Мидас, "човекът със златното докосване".

Това е традиционна поучителна приказка: Цар Мидас направил услуга на бог Дионис и в замяна получил желание. Но вместо да си пожелае нещо полезно, алчният цар поискал всичко, до което се докосне, да се превърне в злато. Той веднага осъзнал грешката си: храната се втвърдила, преди да я изяде, а когато прегърнал дъщеря си, тя се превърнала в статуя. Поуката от тази история е добре известна: внимавайте какво си пожелавате.

"Историята не е буквално вярна", казва професор Лин Ролер от Калифорнийския университет в Дейвис, който изучава Гордион от 1979 г. насам. "Но много митове имат ядро от историческа точност, въпреки че се изкривяват, когато се преразказват през вековете".

Снимка: unesco.org

Но кой е бил Мидас и откъде идва идеята за "златното докосване"? За да отделят фактите от измислицата, археолозите първо трябва да докажат, че цар Мидас е бил реална личност. Най-лесният начин да направят това е като разгледат древните текстове.

"Фригийски цар на име Мидас се споменава в няколко древни източника, включително в летописите на асирийския владетел Саргон II - обяснява Ролер. "Асирийците го смятали за могъщ цар и основен съперник в усилията си да разширят територията си през VIII в. пр. н. е."

Още доказателства за съществуването на Мидас могат да бъдат открити на около два часа западно от Гордион, на място, наречено Язълкая - по-известно като "градът на Мидас". Рядко посещавано от туристи, това е драматично красиво място на върха на хълм, където вулканични образувания стърчат от пейзажа. Той е осеян с древни пещери и гробници, а стълбища на възраст 3000 години водят надолу в ехото на тунели, ръчно издълбани от твърда скала.

Но най-драматичният от всички паметници тук е величествената фасада на храм, висока 17 м, издълбана в скалата преди около 3000 години. В горната част на фасадата е изписан надпис на древен фригийски език, който гласи: "Атес посвети това на Мидас, водач на армията и владетел". Доказателство, изписано на камък, че Мидас е бил истински цар, достатъчно важен, за да може местният владетел Атес да му посвети своя храм.

"Тъй като Мидас е бил могъщ цар, има голяма вероятност да е погребан някъде в Гордион", казва Роуз. "Намирането на гробницата му би било изключително важно откритие. И очевидното място, където да потърсим, е в една от могилите, които обграждат града".

Снимка: unesco.org

Повече от 125 погребални могили, или тумули, обграждат Гордион и датират от 9-и до 6-и век пр.н.е. Тези гигантски земни съоръжения, които изглеждат като извънземни хълмове на иначе равния пейзаж, са построени, за да защитават гробниците на важни хора от разбойници, подобно на египетските пирамиди. Най-голямата от тях, стръмен връх, сега покрит с килим от жълта трева, е висока 53 м, което я прави втората по големина могила в Турция. Експертите смятат, че за изграждането ѝ са били необходими до две години на 1000 души.

"Ранните археолози я нарекли "Могилата на Мидас", защото смятали, че в нея трябва да е погребан Мидас. Но не са знаели със сигурност", казва Роуз. "Трябвало е да бъдат изключително внимателни, когато са я разкопавали, защото тя е просто голяма купчина пръст. Ако сбъркаш, цялото нещо може да се срути върху теб."

През 1957 г., работейки с екип от турски миньори, експертите внимателно прокопават тунел в могилата. Вътре те откриват голяма погребална камера, изградена от борови и хвойнови трупи, перфектно запазена в херметичния си пашкул в продължение на почти 3000 години.

Днес посетителите могат да следват същия тунел дълбоко в могилата, за да посетят гробницата - най-старата дървена сграда, която все още стои в света. Тя е толкова крехка, че сега се поддържа от греди и е защитена от метална ограда, но все пак е момент, в който спираш дъха си, за да погледнеш тази древна структура, която е била скрита под земята толкова дълго време - като турски Помпей, но с близо 800 години по-стар.

Снимка: unesco.org

Обитателят на гробницата е мъж на около 60 години, който лежи на срутено легло и е заобиколен от бронзови съдове, украсени купи и кани, резбовани дървени мебели, фрагменти от фини тъкани и други скъпоценни предмети, които са подходящи за погребение на цар. Но дали това е бил Мидас?

В началото на 2000 г. археолозите от Гордион се обръщат към дендрохронологията - датиране на дървесни пръстени - за да намерят отговор. Но когато анализират дървените трупи, използвани за изграждането на погребалната камера, те се сблъскват с проблем.

"Дървото датира от около 740 г. пр.н.е. - но според асирийските данни Мидас е бил все още жив през 709 г. пр.н.е., 31 години по-късно", разкрива Роуз. "Тази гробница не може да принадлежи на Мидас."

И така, кой е мъжът в гробницата? От пищното погребение става ясно, че той е цар, но кой? Датата на смъртта му може да означава само едно нещо.

"Вероятно е умрял в годината, когато Мидас е дошъл на власт - каза Роуз. "Така че сме сигурни, че той трябва да е бащата на Мидас, Гордиас."

Подобно на сина си, Гордиас също става легендарен. Историята разказва, че когато предишният цар починал без наследник, жителите на града помолили оракула, висшата жрица за помощ. Тя обявила, че следващият мъж, който влезе в града, карайки волска каруца, трябва да стане цар. Миг по-късно в града влязъл Гордиас, фермер. Той бил коронясан, а името на града било променено на Гордион в негова чест.

В чест на празника каруцата му била изложена в храм, завързана със сложен възел - известния Гордионски възел или Гордиев възел. Легендата гласяла, че всеки, който успее да развърже възела, ще управлява Азия. През годините много хора се опитали да го направят, но всички се провалили.

Снимка: unesco.org

"Не сме открили никакви следи от каруца или възел", казва Роуз. "Но няколко древногръцки историци съобщават, че през 333 г. пр.н.е. Александър Велики е дошъл тук на път да разгроми персийската армия. Когато се сблъскал с възела, той просто извадил меча си и го пресякъл. Затова смятаме, че възелът наистина е съществувал. А по-късно Александър наистина завладява големи части от Азия, с което изпълнява пророчеството."

Но какво да кажем за "златното докосване"? Откъде идва тази идея? Изненадващо е, че археолозите не са открили много злато сред 40 000-те артефакта, открити досега в Гордион: няколко бижута, няколко златни монети и изящно позлатена резба на сфинкс. Ако в града е имало злато, то може да е било разграбено през вековете или може би все още е скрито в 85-те погребални могили, които предстои да бъдат разкопани.

Но археолозите имат и друга теория за произхода на мита. "Смятаме, че това е метафора", обяснява Ролер. "Под управлението на Мидас Гордион става богат и могъщ. Историята се превръща в метафора за човек с голямо богатство. Дори и днес, когато казваме, че някой има "златното докосване", имаме предвид човек, който постига богатство или успех с лекота. Изглежда, че цар Мидас е имал тази дарба."