Лунната мисия "Артемис II" е към своя край. Корабът "Орион" вече е по-близо до Земята отколкото до Луната и четиримата астронавти на борда му са готови за завръщането си.

Преди навлизането си в земната атмосфера, капсулата с астронавтите ще се отдели от сервизния модул. Тя ще достигне скорост от над 38 хиляди километра в час - последният сериозен тест преди да забави скоростта си за кацане.

Очаква се капсулата да се приводни в Тихия океан, близо до бреговете на Сан Диего, Калифорния. Кацането е планирано за 3 часа и 7 минути в събота сутрин българско време.

Кристина Кох, Виктор Глоувър, Рийд Уайзман и Джереми Хансен излетяха от Кейп Канаверал, Флорида, на 1 април, след като бяха издигнати в начална околоземна орбита от гигантската ракета Space Launch System на НАСА и се отправиха към обратната страна на Луната, навлизайки по-дълбоко в космоса от всички хора преди тях.

След като направиха хиляди снимки и дадоха безброй описания на Луната, четиримата астронавти от мисията „Артемис 2" („Артемида 2") споделиха по обратния път към Земята, че им е много трудно да осъзнаят това, което току-що са преживели, предаде АФП.

„Човешкият ум не е създаден да осъзнае това, което току-що преживяхме", каза командирът Рийд Уайзман с блясък в очите по време на пресконференция в сряда вечерта на повече от 280 000 километра от Земята.
       
„Имаме много неща, върху които да размишляваме и да запишем в дневниците си, за да осъзнаем напълно преживяването", допълни той. 
       
Американците Кристина Кох и Виктор Глоувър, Рийд Уайзман и канадеца Джереми Хансен стигнаха тази седмица по-далече в космоса от който и да е друг човек преди тях.
       
Четиримата астронавти осъществиха и първата обиколка на Луната от повече от половин век, наблюдавайки залез и изгрев на Земята, както и слънчево затъмнение.
       
„Бяхме виждали прекрасни симулации, изготвени от нашия екип, но когато това се случи наистина, всички бяхме напълно смаяни", разказа пилотът Виктор Глоувър.
       
„Това беше един от най-красивите дарове на тази мисия", добави той.

Глоувър също призна, че още не е започнал да осмисля всичко, което е преживял. 

„Това, което мога да ви кажа, е, че преживяването беше много интензивно и че това са спомени, които ще пазя цял живот. Ще си спомням за това и със сигурност ще говоря за него до края на живота си", добави астронавтът. Глоувър стана първият чернокож човек, стигнал до Луната. 

Междувременно канадският премиер Марк Карни, цитиран от АФП, посочи примера за международно сътрудничество, олицетворен от мисията „Артемис 2", в рамките на която тази седмица трима американци и един канадец обиколиха Луната.
       
„Всички жители на Канада са изключително горди с вас", каза Карни на астронавта Джереми Хансен по време на разговор с екипажа на космическия кораб „Орион", който вече е на път към Земята.
       
Участвайки в тази мисия на НАСА, Хансен влезе в историята, като стана първият неамериканец, стигнал до Луната, намираща се на около 400 000 километра от Земята.
       
Това е символ на сътрудничество, който идва в деликатен момент, тъй като отношенията между САЩ и Канада са разклатени, откакто Доналд Тръмп се върна на власт и неколкократно споменава анексирането на съседната страна, пише АФП.

Без да се връща към темата, Марк Карни изтъкна усилията за „екипна работа и сътрудничество" между американци и канадци, довели до този космически полет. Канадският премиер приветства този пример за сътрудничество като „наистина уникален в света".
       
Карни също така попита екипажа за „уроците", които трябва да бъдат научени, „за да работим по-добре заедно тук, на Земята".
       
В отговор на тези думи Джереми Хансен, заобиколен от американските си колеги Кристина Кох, Виктор Глоувър и Рийд Уайзман, посочи американското и канадското знаме, окачени едно до друго в кабината на кораба.

„Както виждате, нашите знамена са събрани тук. Заедно сме по-силни", каза с усмивка астронавтът.

Марк Карни подчерта и важността на мисията, която трябва да вдъхнови бъдещите поколения за по-нататъшни изследвания на Луната и космическото пространство, и пожела на екипажа „безопасно завръщане на Земята". Премиерът не пропусна да отбележи, че астронавтът Джереми Хансен е станал първият канадец, успял да стигне до Луната.

Първа стъпка към Марс

Пътуването, извършено след тестовия полет на безпилотния кораб "Артемис I" около Луната от космическия кораб "Орион" през 2022 г., отбеляза критична генерална репетиция за планиран опит по-късно през това десетилетие за кацане на астронавти на лунната повърхност за първи път след мисията "Аполо 17" в края на 1972 г.

Крайната цел на програмата "Артемис" е да се установи дългосрочно присъствие на Луната като стъпка към евентуално човешко изследване на Марс.

В исторически паралел с ерата на Студената война на мисията "Аполо", мисията "Артемис II" се разгръща на фона на политически и социални сътресения, включително военен конфликт в САЩ, който се оказа непопулярен за американците.

За мнозина в световната публика, пленена от последната снимка на Луната, мисията потвърди постиженията на науката и технологиите във време, когато към големите технологични компании се изпитва недоверие и дори страх. Проучванията на общественото мнение показава широка обществена подкрепа за целите на мисията.

Критичен тест за топлинния щит

Завръщането на Земята ще подложи космическия кораб "Орион" на критичен тест на неговия топлинен щит, който претърпя неочаквано ниво на изгаряне и напрежение при повторното влизане в атмосферата по време на тестовия полет през 2022 г. В резултат на това инженерите на НАСА промениха траекторията на спускане на "Артемис II", за да намалят натрупването на топлина и риска от изгаряне на капсулата.

Въпреки това, с навлизането на "Орион" в атмосферата, се очаква температурите извън капсулата да се повишат до около 2760 градуса по Целзий.

Освен това прекалибрираната финална траектория на спускане стесни размера на потенциалната зона на приводняване, ограничавайки възможностите за кацане на целта в случай на лошо време в морето. Служители на НАСА вчера аявиха, че прогнозите за предпочитаната зона на приводняване изглеждат благоприятни.

Също толкова критични, колкото и работата на топлинния щит, са и няколко други фактора, сред които постигането на точния път на спускане и ъгъл на повторно влизане на космическия кораб чрез серия от коригиращи курса взривове на неговите реактивни насочващи двигатели.

Последното от три такива "изгаряния" на реактивно гориво е планирано за днес следобед, приблизително пет часа преди кацане.

След като капсулата достигне горната част на атмосферата, са необходими по-малко от 15 минути, от които шестминутно прекъсване на радиосвързването, преди да бъдат разположени два комплекта парашути и капсулата да падне в морето.

НАСА посочва, че ще е необходим още около час, за да могат спасителните екипи да обезопасят "Орион", да го качат на кораб и да помогнат на астронавтите да излязат от капсулата един по един.

В пика на полета екипажът достигна точка на 252 756 мили от Земята, надминавайки предишния рекорд от приблизително 248 000 мили, поставен през 1970 г. от екипажа на "Аполо 13".