Националният институт по метеорология към БАН (НИМХ)отново са заявили пред ръководство на БАН, че парите, които се отделят за тяхната работа няма да стигнат. Заради това председателят на БАН академик Никола Съботинов ще поиска среща с премиера Бойко Борисов.

В дните, когато синоптичната прогноза се превърна в най-търсената информация и метеоролозите на БАН доказаха отново своята работа, се оказа, че пред тях отново актуален стои проблемът с парите за работата им. В края на миналата година в ръководството на БАН постъпва доклад, в който се обяснява тежката ситуация и посочва, че е твърде възможно да спрат прогнозите. Това е заплаха за нормалната дейност на почти всички сфери на работа. Писмото веднага е изпратено до премиера с молба за помощ, каза академик Съботинов. Поискани са 1,5 млн. лв. целеви само за НИМХ, но получават отговори от Симеон Дянков: Работете в рамките на бюджета, който е за БАН. Тогава, независимо че Дянков не е дал пари, такива се намират и с помощта на екоминистерството.

Проблемът отново е актуален и те отново са докладвали на ръководство на БАН. От там ще видят какво още могат да направят. Ще търсят възможност и по линия на министерства, тъй като прогнозата за времето се ползва от всички. На 16 януари те казаха, че с парите, които имат, няма да могат да се оправят, каза академик Съботинов, но не можеше да каже и при проблема днес докога и как ще издържат.

Той ще иска среща с министър-председателя, за да види как да действат при тази ситуация. Академик Съботинов подчерта, че явно не може да се оцени колко са важни тези прогнози за времето за икономиката на страната. "Всеки иска икономическа ефективност. Всеки вложен долар в метеорологична информация се възстановява осемкратно", каза той.

Срещата с премиера Никола Съботинов ще поиска скоро. Иска преди това в БАН да направят финансов анализ на работата в института, за да се види какви са възможностите за още по-икономично съществуване и дали има въобще такива. "Ако няма повече възможности и ще кажа: ние сме до тук. По-нататък държавата трябва действително да се замисли за поддръжката на тази важна дейност", заяви той.

"Действително бюджетът на БАН е много тежък и много трудно можем да осигурим дейността и нормалното действие на всички институти в Академията", каза ръководителят на БАН. Той изтъкна, че НИМХ покрива цялата страна със своите станции, поддържа ги, непрекъснато прави мониторинг и прави прогнози. За съжаление за тази дейност трябва пари. "Бюджетът, с който разполагаме, стига да осигури едва 80% от Фонд "Работна заплата" за цялата Академия, камо ли да осигурим средства за нещо друго", изтъкна академикът и посочи, че БАН е отделила средства, за да помогне за дейността на този институт. "За съжаление парите не достигат – те това го виждат, те ни информираха за това и пак ще направим необходимото, за да поискаме пак средства", изтъкна той. БАН вече са поискали още по-икономично изразходване на средства в НИМХ и да се търсят още ресурси, защото не е ясно дали ще получат допълнително финансиране.

Академик Съботинов каза това, след като БАН отбелязва 100 години от приемането от Народното събрание на първия закон за БАН и преименуването на Българското книжовно дружество (БКД) в Академия. "Книжовното дружество е основано като едно широко просветно дружество, една широко просветна организация, обединяваща много широки слоеве от населението, предвид нуждите на народа в онази далечна 1869 г. и времето и по времето, когато в началото на 20 век българската държава вече е обединена", каза Славия Бърлиева, научен секретар на БАН. Тя обясни, че първият акт, който се предприема, е превръщането на това книжовно дружество в една модерна академия на науките от европейски тип, с оглед да се равни България с модерната европейска политика в научните изследвания. И именно тогава започват първите изследвания, които са финансирани от бюджета на академията. "Например, ето нещо, което е актуално – 120 години метеорологична служба, която е днес в рамките на академията. Това е един от съвременните аспекти от дейността на академията, на която разчита цяла България", каза тя.

Така 120 години по-късно метеорологичната служба има трудности, защото нейният бюджет е част от бюджета на академията, който е намален. "С наличните средства тази служба изпитва силни затруднения да извърши своята страшно необходима дейност, с която плаща най-различни и разнородни дейности", каза научният секретар. /БГНЕС