МАЕ: Глобалните въглеродни емисии ще ударят рекорд през 2023 г.

Наука 20.07.2021 10:09 Снимка: ДНЕС+

МАЕ: Глобалните въглеродни емисии ще ударят рекорд през 2023 г.

Въглеродните емисии са на път да достигнат рекорд в световен мащаб през 2023 г., тъй като само 2% от средствата за възстановяване от пандемията се изразходват за чиста енергия, съобщи Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Тя заяви, че от планираните разходи за възстановяване от 16 трилиона долара (14 трилиона евро) само около 380 милиарда долара са били отпуснати за зелени инвестиции.

Плановете за разходи означават, че глобалните въглеродни емисии ще достигнат рекордни нива през 2023 г., без "да се вижда ясен пик", се казва в изявление.

Ако всички планове за разходи бъдат реализирани, каза междуправителственият орган, глобалните емисии на въглерод ще достигнат рекордни нива през 2023 г. и ще продължат да се увеличават през следващите години. Като цяло замърсяването с въглерод ще бъде с 3,5 милиарда тона по-високо от сценария, при който икономиките отговарят на целта за температурата от 1,5 градуса по Целзий от Парижката климатична сделка, се казва в съобщението.

„Откакто избухна кризата с Covid-19, много правителства говориха за важността на по-доброто изграждане за по-чисто бъдеще, но много от тях тепърва ще поставят парите си там, където трябва“, каза изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.

Организацията на обединените нации казва, че за да се запази целта за температурата от 1,5 градуса по Целзий, емисиите трябва да падат средно с повече от 7% годишно до 2030 г.

Въпреки че през миналата година замърсяванията заради пандемията и ограниченията за пътуване намалиха за кратко замърсяването с въглерод, концентрациите на затоплящи планетите газове в земната атмосфера все още се увеличават. С рекордните горещи вълни, поразяващи Северна Америка и части от Северна Европа, потопени в безпрецедентни наводнения, въздействието на изменението на климата засяга дори развитите икономики по-силно от всякога.

МАЕ заяви, че инвестиционните мерки, обявени сред страните от Г-20, се очаква да покрият 60 процента от разходите, необходими за поддържане на температурните цели.

Сред развиващите се страни това е едва 20 процента, тъй като страните, засегнати от Covid-19, отдават приоритет на спешните разходи за здравеопазване и благосъстояние пред устойчивите инвестиции, установява анализът.

През юни МАЕ публикува свой инвестиционен доклад, който установява, че годишните зелени инвестиции трябва да се увеличат повече от седем пъти - от по-малко от 150 милиарда долара през 2020 г. до над 1 трилион долара до 2030 г., ако светът иска да достигне въглероден неутралитет до 2050 година.

Миналата седмица над 100 развиващи се страни призоваха богатите икономики да изпълнят обещанието от десетилетие да предоставят 100 милиарда долара годишно на страните от фронтовата линия на изменението на климата. Преди срещата на върха по климата COP26 в Глазгоу през ноември страните също призоваха историческите замърсители бързо да декарбонизират икономиките си, като същевременно помагат на другите да направят същото.

Като цяло МАЕ заяви, че всички държави пропускат възможността да насочат частните и публичните средства към зелени проекти, които да осигурят тройни климатични, здравни и икономически ползи.

"Не само, че инвестициите в чиста енергия са все още далеч от необходимото, за да тръгне светът по пътя към достигане на нулеви емисии до средата на века, но това дори не е достатъчно, за да се предотврати нарастването на глобалните емисии до нов рекорд," каза Бирол. „Правителствата трябва бързо да увеличат разходите и политическите действия, за да изпълнят ангажиментите, поети в Париж през 2015 г., включително жизненоважното предоставяне на финансиране от развитите икономики на развиващите се страни.“/БГНЕС

CHF CHF 1 1.81062
GBP GBP 1 2.29841
RON RON 10 3.97421
TRY TRY 10 1.93698
USD USD 1 1.6565