Въпреки че вдишването на лунен прах все още може да предизвика това, което един астронавт нарече "лунна сенна хрема", нов експеримент показва, че обичайното замърсяване на въздуха по натоварена улица е по-токсично от вдишването на лунен прах.

"Резултатите допринасят за аргументите в полза на безопасното връщане на хора на Луната," казва проф. Брайън Оливър от Университета по технологии в Сидни (UTS) в официално изявление.

Опасенията относно токсичността на лунния прах датират още от мисиите "Аполо". Лунният прах е електростатично зареден, което му позволява да полепва по скафандрите на астронавтите. След като те се върнат в лунния модул след разходка по повърхността, прахът се разнася из кабината и се вдишва, водейки до респираторни проблеми, които отшумяват след около 24 часа. Астронавтът от Аполо 17 Харисън Шмит го описва като "лунна сенна хрема" — с щипещи очи, кихане и възпалено гърло.

На Земята, лекар от екипа на Аполо също изпитал подобни симптоми при разопаковане на използвани скафандри. При тях симптомите се влошавали след всяка мисия, което подсказва, че повтарящото се излагане увеличава токсичността.

Въпреки това, тези наблюдения са анекдотични и не представляват количествена оценка на вредата от лунния прах. Затова докторантката Микаела Смит от Изследователската група по респираторни заболявания към UTS решава да проучи въпроса по-научно.

Смит провела експерименти с два вида симулиран лунен прах — аналози на реалния прах, съответстващи на различни райони от Луната: тъмните вулканични равнини и древните височини. Частиците били под 2.5 микрона — достатъчно малки, за да проникнат дълбоко в дробовете.

За експеримента прахът бил приложен върху два типа белодробни клетки: бронхиални (горните дихателни пътища) и алвеоларни (долните дихателни пътища).

След това Смит провела същия експеримент, но използвайки фини прахови частици, събрани от натоварена улица в Сидни, и сравнила ефектите на градското замърсяване с тези на лунния прах.

Оказало се, че макар неправилната форма и грапавата повърхност на лунния прах да дразнят дробовете, въздействието му е значително по-слабо от това на градския въздух.

"Важно е да правим разлика между физически дразнител и силно токсично вещество," казва Смит. "Нашите резултати показват, че макар лунният прах да може да предизвика временно дразнене, той не изглежда да води до хронични заболявания като силикоза, която се причинява от прах от силиций например на строителни обекти."

Това е добра новина за НАСА, които сериозно обмислят здравните рискове от лунния прах в рамките на подготовката за мисията "Артемида 3" — първото връщане на хора на Луната от 1972 г. насам.

Една от предложените стратегии е скафандрите да бъдат монтирани от външната страна на лунния модул, като астронавтите влизат и излизат в тях чрез въздушна камера, без да внасят прах в кабината. Благодарение на работата на Смит обаче, проблемът с лунния прах може би вече не е толкова сериозен, колкото се е смятало досега.

Откритията на Смит са публикувани в списанието Life Sciences in Space Research.