Ледниците в Хиндукуш-Хималаите в Азия може да загубят до 75% от обема си до края на века поради глобалното затопляне. Това се посочва в доклад на базирания в Катманду Международен център за интегрирано планинско развитие - междуправителствен научен орган за региона, съобщава "Ройтерс".

Това би довело както до опасни наводнения, така и до недостиг на вода за 240-те милиона души, които живеят в планинския регион.

Екип от международни учени установи, че топенето на лед в региона, където се намират известните върхове Еверест и К2, се ускорява. В периода от 2010 г. ледниците са се топяли с цели 65% по-бързо, отколкото през предходното десетилетие.

"Ще загубим ледниците след 100 години", предупреди авторът на доклада Филип Уестър, учен по околната среда и сътрудник на МЦИПР.

Хиндукуш-Хималаите се простират на 3500 км през Афганистан, Бангладеш, Бутан, Китай, Индия, Мианмар, Непал и Пакистан.

При затопляне с 1,5 °C или с 2 °C над прединдустриалните температури, ледниците в целия регион ще загубят между 30% и 50% от обема си до 2100 г., се отбелязва в доклада.

Къде ще е най-значителното топене на ледниците най-много зависи от местоположението им. При затопляне от 3 °C - нивото, към което светът е напът при сегашните климатични политики - ледниците в Източните Хималаи, които обхващат Непал и Бутан, ще загубят до 75% от своя лед. При 4 °C затопляне топенето достига до 80%.

Учените се опитват да установят как изменението на климата засяга Хиндукуш-Хималаите. За разлика от Алпите в Европа и Скалистите планини в Северна Америка, в региона липсват обширни исторически данни за полеви измервания, които разкриват дали ледниците растат, или се свиват.

"Винаги е имало известна несигурност в Хималаите - наистина ли се топят?", запита Уестър.

През 2019 г. Съединените щати разсекретиха шпионски сателитни снимки на ледниците в региона, датиращи от 1970 г., което предостави нова научна основа.

По-нататъшният напредък в сателитната технология през последните пет години, заедно с засилените усилия на терен, потвърдиха опасенията на учените за настъпващите промени. Докладът се основава на данни от декември 2022 г.

"Въпреки че осведомеността за хималайските ледници все още не е толкова добра, колкото тази за Алпите, тя вече е сравнима с други региони, като Андите", заяви Тобиас Болх, глациолог от Техническия университет в Грац в Австрия.

В сравнение с оценката на МЦИПР за региона от 2019 г., "сега има много по-голяма увереност относно тези констатации. Имаме по-добра представа за това какви ще бъдат загубите до 2100 г. при различни нива на глобално затопляне", отбеляза Уестър.

Установено е, че водните потоци в 12-те речни басейна в региона, включително Ганг, Инд и Меконг, вероятно ще достигнат своя пик към средата на века, с последствия за повече от 1,6 милиарда души, които зависят от това водоснабдяване.

"Въпреки че може да звучи така, сякаш ще имаме повече вода, защото ледниците се топят с по-бързо, твърде често това ще бъде под формата на наводнения, вместо като постоянен поток", обясни Уестър. След пика водоснабдяването в крайна сметка ще намалее.

Много високопланински общности използват ледникова вода и водата от топенето на снеговете за напояване на посевите. Снеговалежите обаче вече са по-непостоянни и има по-малко сняг от преди.

Топящите се ледници представляват опасност и за общностите надолу по течението.

Правителствата се опитват да се подготвят за тези промени. Китай работи за укрепване на водните запаси на страната, а Пакистан инсталира системи за ранно предупреждение за наводнения от ледникови езера.