Христофор Колумб е в основата на разпространението на сифилиса, защото донесъл от Новия свят бактерия, която мутирала и станала носител на болестта в Европа. Тази теза се застъпва в материал, публикуван в американското издание он лайн PloS.

Научен екип с ръководител Кристин Харпър от университета в Атланта проучил 26 вида бактерии трипонеми, като използвал за пръв път клетъчната генетика, за да открие произхода на сифилиса, наричан още Неаполитанска болест.

Сифилисът се е появил в Европа през 1495 г. В „Кандид“ Волтер твърди, че Колумб се заразил на остров в Америка от тази болест, която трови източника на оплождането и често пречи на самото оплождане.

Фактически Колумб и екипажите му прихванали болест, която не е венерическа и от която днес страдат половин милион души в южна Америка. Учените смятат, че бактерията, свикнала с влажния и топъл климат, е мутирала при умерения европейски климат, превръщайки се в подвид дал началото на сифилиса.

Според биолога Хорхе Армелагос, участник в изследването, сифилисът е първият пример за глобализацията, която е важен фактор за разпространението на болестите. /БГНЕС