На телефона и компютъра си имаме записани не малък брой приложения. Шансът е изключително висок да имате някои от най-популярните - Messenger, Facebook, Gmail, Zoom и други. Проучване на Deloitte от преди няколко години установи, че 91% от хората - и 97% от младите хора - се съгласяват с условията за ползване на тези приложения без да ги четат изобщо.

Преди 3 години банковата услуга ThinkMoney откри, че правилата и условията за 13-те най-добри приложения във Великобритания отнемет поне 17 часа за четене. 

Например, условията за ползване на Microsoft Teams са съставени от 18 282 думи, чието прочитане би отнело 2 часа и 27 минути. Мобилната игра Candy Crush пък има условия, които се четат също за почти 2 часа.

Бедите не свършват до тук. Условията за ползване често са написани на сравнително сложен, а понякога и объркващ език. Термини като API, бисквитки и данни от трети страни не са обяснени.

Факт е, че TikTok се ползва от много тийнейджъри. Те обаче едва ли са чели и разбрали политиката за поверителност на социалната мрежа. Според проучването на ThinkMoney прочитането му отнема 1 час и 33 минути на пълнолетен човек.

TOS (Условия за ползване) или EULA (Лицензионно споразумение с краен потребител) са важни документи, който описват отношенията ви с притежателя на правата върху дадено приложение.

Например, когато когато качвате съдържанието си в YouTube, вие давате на Google известни права върху това съдържание. Компанията може да ползва видеото ви за обучение на изкуствен интелект или в някои случаи за рекламни цели.

Съгласявайки се с условия, които не сте чели, вие давате най-често разрешение на ИТ гигантите да следят онлайн активността ви.

Компаниите обикновено събират лична информация, заедно с интереси и местоположения, от платформата чрез използване на проследяващи бисквитки, геозониране и проследяване между сайтове. Когато потребителите се регистрират за акаунт, те се съгласяват с правилата и условията, които позволяват на социалните медийни платформи да събират данни.

Спрямо голяма част от условията трети страни могат да получат чувствителни данни, като например следното:

• лични идентификатори, като възраст, раса, пол, религиозни вярвания и други;
• информация за профила, включително име, информация за контакт и рождена дата;
• данни за местоположение, включително вашия роден град, места за настаняване, предишни градове на живеене или точен адрес;
• лични интереси, като история на покупки и взаимодействия с уебсайтове;
• споделено съдържание, като актуализации на състоянието, снимки и видеоклипове;
• ангажираност в социалните медии, включително харесвания, споделяния или коментари на други публикации;
• информация за заетостта, включително настоящи или минали работни места; и.
• история на браузъра или история на уеб търсения

Едно от най-популярните напоследък приложения за пазаруване е Temu. Ако сте се съгласили с условията му за ползване, вие сте предоставили вашите:

• име, адрес и телефонен номер.
• рожден ден, снимка и профили в социалните медии.
• операционната система и версията на вашия телефон или компютър, вашият IP адрес, GPS местоположение (ако сте го разрешили) и данни от историята на браузъра си.

Естествено, ситуацията е идентична с множество други приложения. Amazon също събира данни за това какъв браузър и устройство използвате, в какви сайтове сте влизали, какви страници сте посетили и какви продукти сте търсили.

На базово ниво Amazon събира и проследява всичко, което евентуално може да измери чрез собствените си системи. Ако посетите уебсайта на Amazon и добавите неща в количката си, търсите други артикули и участвате в подобни дейности, гигантът за онлайн търговия на дребно проследява това поведение на невероятно детайлно ниво.

Google е няколко стъпки по-високо. Компанията събира вашите данни, като контакти в Gmail, снимки, видеоклипове, хронология на сърфиране, търсения на карти, документи или друго съдържание, хоствано от Google.

На практика ИТ гигантът разполага с огромна информация за милиарди хора.

Това е една от причината изкуственият интелект да се развива толкова бурно в последните години. Технологичните компании просто имат наистина огромни и изключително подробни бази от данни, които могат да ползват за обучение на алгоритми.

Потребителите, най-често изпитват притеснение относно навлизането в личния си живот. Всеки понякога се е стряскал, колко го следят социалните мрежи и какви подходящи реклами му отправят. Освен това може да се притеснявате и от възхода на AI. Истината обаче е, че частично всеки носи отговорност за това, съгласявайки се сляпо с нещо, което не е чел. Същевременно, бързото нарастване на потребителската база на социалните мрежи, днес е направила много по-изгодно поддържането на профил в тях. Така отказът от правилата за ползване не винаги е удачно или дори възможно решение.

В този случай експертите по онлайн сигурност препоръчват да ползвате VPN, а понякога дори да "подсолявате данните си" - давайки например грешна рождена дата. Въпреки това обвързването на платформите една с друга, прави това упражнение доста по трудно и неплодотворно, пише dir.bg.

Една несъмнено положителна новина е, налагането на регламент относно защитата на личните данни от Европейския съюз. То ограничава някои от най-инвазивните тактики на социалните мрежи. Facebook например вече има абонаментна услуга, макар и платена, в която събирането на данни е сведено на минимум.