Идеята на магната била да построи град на Червената планета за 80 милиарда долара

Съдебната битка около OpenAI започва все повече да прилича на сценарий от научнофантастичен сериал. По време на шумния процес в Калифорния стана ясно, че още преди години Илон Мъск е имал амбиции не просто да ръководи компанията зад ChatGPT, а да използва влиянието и ресурсите ѝ като част от далеч по-голяма визия – създаването на самоподдържаща се колония на Марс.

Информацията идва от президента на OpenAI Грег Брокман, който даде показания пред съда по делото между компанията и Мъск. Според него милиардерът е подкрепял идеята OpenAI да се превърне в структура с комерсиална насоченост, защото само така можели да бъдат събрани достатъчно средства за развитието на изключително скъпите AI модели от ново поколение, пише "Калдата".

Брокман разказва, че още през 2017 г. Мъск е настоявал организацията да се преструктурира и да му бъде даден практически пълен контрол. Причината не била само развитието на изкуствения интелект.

По думите му основателят на Tesla и SpaceX директно е споменал нуждата от около 80 милиарда долара за изграждането на град на Марс – идея, която от години е сред най-големите амбиции на предприемача.

Според свидетелските показания Мъск е смятал, че именно той трябва да бъде лидерът на OpenAI, а не Sam Altman. По време на напрегнати срещи между ръководителите на организацията милиардерът дори поискал мажоритарен дял, аргументирайки се със своя бизнес опит и способността си да превърне OpenAI в глобален технологичен гигант.

Един от най-любопитните моменти в процеса е описанието на напрегната среща през лятото на 2017 г. По думите на Брокман атмосферата първоначално била приятелска – Мъск дори подарил автомобили Tesla на част от служителите като знак на признателност за работата им. Но разговорите за структурата на компанията бързо се изострили. След спор около разпределението на контрола и дяловете Мъск рязко прекратил срещата и заявил, че ще спре бъдещото финансиране, докато нещата не се развият по неговия план.

Днес конфликтът вече е в съдебна зала и залозите са огромни. Мъск обвинява OpenAI и ръководството ѝ, че са го убедили да инвестира десетки милиони долари в организация с идеална цел, която впоследствие се е превърнала в бизнес машина за стотици милиарди. Той настоява за колосално обезщетение и иска отстраняването на част от ръководството на компанията.

От своя страна OpenAI твърди, че Мъск е напуснал организацията още преди големия ѝ пробив и днес е по-скоро раздразнен от успеха ѝ. Компанията намеква и за конфликт на интереси, тъй като предприемачът вече развива собствен AI проект чрез xAI, който все по-активно влиза в конкуренция с ChatGPT и останалите модели на OpenAI.

Междувременно финансовите мащаби около изкуствения интелект продължават да растат с невероятна скорост. По време на делото беше разкрито, че само през 2026 г.

OpenAI планира да инвестира около 50 милиарда долара в изчислителна инфраструктура и хардуер за обучение на следващото поколение AI системи. Анализатори вече сравняват надпреварата в изкуствения интелект с нова космическа програма – само че този път битката не е между държави, а между технологични гиганти и милиардери с амбиции, простиращи се далеч отвъд Земята.