СССР е първи във всичко освен човек на Луната

По подобие на ядрената надпревара след Втората световната война двете световни суперсили СССР и САЩ се втурват и в космическа.

Де факто тя започва още в края на войната, когато руснаци и американци прибират горе-долу в съотношение 50 на 50 германските ракетни експерти и ги включват в собствените си програми за покоряване на Космоса.

В интерес на истината американският президент (1953-1961) Дуайт Айзенхауер дълго време не може да прецени как да се сложат границите в надземното пространство. САЩ в крайна сметка предлагат над 100 км височина да няма ограничения. Руснаците се дърпат, но когато изстрелват първия сателит, кръстен “Спутник”, са принудени да подпишат договора.

От този момент - 4 октомври 1957 г., започва и истинската космическа надпревара. В началото всички смятат, че написаното в научнофантастичните романи аха да се сбъдне. Американците например направо изпадат в истерия, че СССР може да организира ядрени удари в Космоса и дори да бомбардира Луната. Затова двете супердържави се споразумяват на орбита да няма ядрени оръжия, а на естествения спътник на земята да не бъдат разполагани военни бази.

Въпреки че са били конкуренти, СССР и САЩ не били далеч и от идеите за взаимни космически мисии. Първата идея е на президента Джон Кенеди, който предлага на генералния секретар Никита Сергеевич Хрушчов съвместен полет до Луната, макар руснаците да са позагубили интерес. Но след убийството на Кенеди взаимният интерес стихва, защото Хрушчов не вярва на Линдън Джонсън.

Надпреварата в Космоса се смята за приключена с първото скачване на космически кораби от двете страни.